Китай, Пакистан и Израел в преговорите: Какво означава двуседмичното прекратяване на огъня между САЩ и Иран и как се стигна до него?
Тази нощ американският президент Доналд Тръмп се съгласи на двуседмично прекратяване на огъня с Иран, по-малко от два часа преди крайния срок, даден на Техеран да отвори отново Ормузкия проток или да понесе удари срещу гражданска инфраструктура. Вратата за преговорите „винаги е била отворена“, коментира арабистът проф. Владимир Чуков в ефира на Нова телевизия.
Какви са приоритетите на страните — различия между САЩ и Израел
По думите на проф. Чуков има съществена разлика в приоритетите на САЩ и Израел. Израел според него иска целият режим да бъде премахнат, защото „докато имат тази конституция, те винаги ще бъдат застрашени“. За САЩ фокусът е върху оръжията за масово поразяване — „Имате ли оръжия за масово поразяване, вие винаги влизате в обектива им“, пояснява проф. Чуков.
Ролята на Китай в преговорите
Проф. Чуков изрази убеждение, че зад преговорите на САЩ практически стои Китай. Той обясни, че преговорите целят да решат „да го имат този режим, или да го няма“, като подчерта, че ако режимът в Иран бъде свален, Китай ще бъде сред най-големите губещи — около 80% от нефта на Иран отива в Китай. Експертът припомни и стратегическото споразумение между Иран и Китай от преди 5 години за срок от 25 години на стойност 450 милиарда долара.
Анализът на проф. Румен Кънчев — как се стигна до предложението
Темата коментира и проф. Румен Кънчев, който не бе изненадан от развоя. По негови думи стилът на Тръмп включва драматични изявления, последвани от реални стъпки: „За да направи това, което казваше Тръмп, трябваше да се усили групировката на силите, които да ударят тези стотици мостове и електроцентрали.“ Кънчев посочи наличието на десетточков план, чието съдържание не е напълно ясно, но вероятно включва въпроси като обогатения уран.
Военният потенциал и икономическата мощ на Иран
Проф. Кънчев вярва на военната експертиза на САЩ, която според него може да унищожи важни военнотехнически цели, благодарение на американската военна мощ. В същото време той предупреждава да не се подценява Иран — „Това е много богата държава“ с „могъщи съюзници“ като Китай, което предполага, че Иран може да излезе „с гордо вдигната глава“.
Ролята на Пакистан, Турция и Египет — Споразумението на Исламабад
Журналистката Нина Спасова в ефира на Нова Нюз обясни, че Пакистан, заедно с Турция и Египет, са се превърнали в сериозни посредници, които са търсили да съберат САЩ и Иран на маса за преговори. В резултат се появи планът, наречен Споразумението на Исламабад, чиято първа фаза е именно временното спиране на огъня. Спасова отбеляза, че вероятно натискът от Пакистан в последните часове е предотвратил „апокалиптична картина“.
Какво мисли Израел — официалната позиция и тревогите
Доц. Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет и преподавател в НБУ, коментира, че премиерът Нетаняху е одобрил действията на президента Тръмп тази нощ, което трябва да се тълкува внимателно. Той припомни, че израелските искания включват ликвидиране на ядрената и ракетната програма на Иран и възпрепятстване на възможности за атаки срещу израелска територия.
Доц. Дойчев посочва, че всички ирански искания са включени в десетточковото споразумение, което за Израел представлява „една крачка назад“. Той също така не изключва възможността за по-широко споразумение след двете седмици на примирие.
Икономическите последици — Ормузкият проток и електоралният ефект
Спирането на Ормузкия проток, според доц. Дойчев, би довело до повишение на цените на нефта и природния газ, което би било неполезно за Републиканската партия в САЩ и може да повлияе на електоралните нагласи.
Какво следва — двуседмичният прозорец за преговори
Двуседмичното примирие дава време за дискусии по ключови въпроси, сред които вероятно са контролът върху обогатения уран, ядрената и ракетната програми, както и гаранции за безопасността в региона. Ролите на Китай, Пакистан, Турция и Египет ще бъдат важни при посредничеството, а позициите на САЩ и Израел ще останат решаващи за окончателния изход.
