Решение на ООН срещу България: Нарушено право на сдружаване на етнически македонец

ООН: България е нарушила свободата на сдружаване, отказвайки регистрация на НПО на етнически македонец

Комитетът по правата на човека на ООН излезе с остро становище, според което България е нарушила правото на свобода на сдружаване. Поводът е отказът на националните съдилища да регистрират неправителствената организация „Толерантност“, основана от етнически македонец. Според институцията, решението е взето без предоставяне на валидно правно основание.

Подробности по случая „Толерантност“

Жалбоподателят, който е историк по професия, е съосновател на няколко организации на етнически македонци в България. Той твърди, че системните откази за регистрация на тези структури са следствие от политика, отричаща македонската етническа идентичност. В конкретния случай, въпреки подадените изрядни документи съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), властите са постановили отказ, цитирайки общи законови разпоредби без конкретни мотиви. Последвалите обжалвания пред Апелативния съд също не са довели до промяна, което е мотивирало жалбоподателя да се обърне към международната институция.

Какво заявиха от Комитета по правата на човека на ООН?

Ивон Дондерс, член на Комитета, подчерта, че свободата на сдружаване е „крайъгълен камък на демократичното общество“. Според нея, организациите, насърчаващи толерантност и съвместно съжителство между етнически групи, трябва да бъдат защитени, дори ако техните идеи не срещат подкрепа от мнозинството или властите.

Комитетът заключи, че националните съдебни решения са били „лишени от яснота и прекомерно формалистични“. Според международните експерти, държавата не е успяла да докаже, че отказът за регистрация е „необходим и пропорционален“.

Изискванията към България

В заключението си Комитетът призовава България към следните стъпки:

• Преразглеждане на съдебните решения, довели до отказа за регистрация.
• Обезщетение за жалбоподателя, включително възстановяване на правните разноски.
• Отчетност: В срок от 180 дни държавата трябва да предостави доклад за предприетите мерки по отстраняване на нарушението.

„Този случай илюстрира ключовата роля на съдебната власт за осигуряване на правото на свобода на сдружаване,“ допълни Дондерс, подчертавайки, че правата, гарантирани от международните пактове, биха били само теоретични без стабилни съдебни гаранции.