„Има работа, но няма хора“ — сезонната заетост през лятото със сериозен кадрови недостиг
Българският туристически сектор влиза в новия летен сезон с високи очаквания и прогнози за рекордни посещения, особено от чуждестранни туристи. Въпреки оптимизма, един от най-сериозните проблеми остава недостигът на кадри. Темата бе коментирана от експерта по човешки ресурси Елица Панева в ефира на предаването „Твоят ден“.
Черноморието като индикатор за по-широк структурен проблем
По думите на Панева, ситуацията по Черноморието е показателна за траен структурен проблем на пазара на труда. „В момента имаме работа без хора“, обобщи тя, като подчерта, че особено в туризма сезонната заетост не може да функционира без допълнителна работна ръка.
Колко работници липсват в България?
Според експерта нуждата от кадри в страната е значителна — около 250 000 работни места. За сравнение, през миналата година в България са дошли около 24 000 чуждестранни работници, от които приблизително 19 000 за сезонна заетост.
Митът, че чужденците изместват българите — каква е реалността?
Панева коментира обществените притеснения, че чужденците изместват българските работници. По думите ѝ обаче реалността е различна — вътрешният пазар не успява да покрие нуждите. В страната има значителен резерв от хора извън пазара на труда, които не работят и не се обучават, но работодателите не успяват да ги активират.
Защо ниските заплати не обясняват всичко?
Един от основните обществени аргументи за недостига на кадри е ниското заплащане. Панева обаче заяви, че сезонните работници в туризма не получават под минималната работна заплата, а възнагражденията варират според позицията. Камериерските позиции, например, започват от минимална заплата или около 1000 евро брутно, докато готвачите и част от специализираните длъжности получават значително по-високо възнаграждение. Въпреки това, по думите ѝ, дори и по-високи заплати не винаги са достатъчни, за да привлекат достатъчно български работници.
Мотивация и структурни бариери — по-дълбока причина за липсата на активност
Панева даде пример с българите, които работят сезонно в чужбина, като подчерта, че причината не винаги е само в заплащането, а и в липсата на мотивация или структурни възможности у нас. „Сезонната заетост показва по-дълбок проблем — липсата на активност на част от пазара на труда“, обясни тя.
Как се намира сезонна работа?
Елица Панева разясни и механизмите за намиране на сезонна работа. Това става основно по два начина:
- чрез агенции за подбор на персонал;
- чрез директен контакт с работодатели, най-често хотели и туристически обекти.
Кои позиции са най-търсени и кой получава най-високо заплащане?
По думите ѝ интерес към сезонна заетост има, но реалният процент на хората, които започват работа след запитване, не е висок и изисква активност от кандидатите. Най-търсени по време на летния сезон остават готвачи, сервитьори, камериерки и общи работници, включително в строителството и хотелската поддръжка. Най-високо заплащане в сектора получават готвачите, следвани от сервитьорите.
Заключение
Кадровият дефицит в българския туризъм е структурен и изисква комплексни мерки — от активиране на вътрешни резерви на пазара на труда до дългосрочни политики за мотивация и обучение. Докато тези решения се търсят, секторът трябва да разчита както на външни работници, така и на по-ефективни канали за подбор и мобилизация на кандидатите.
