Забрана на социалните мрежи за деца в България: Ефективна мярка или риск за подрастващите?

Психолози за социалните мрежи: Забраната без алтернатива тласка децата към „дарк уеб“

Дискусията за ограничаване достъпа на деца до социалните мрежи става все по-актуална в европейски и национален план. Докато някои държави предприемат решителни стъпки, експерти предупреждават, че забраната сама по себе си може да бъде контрапродуктивна, ако не е придружена от правилния подход.

Статистиката: Къде се намира България в ЕС?

Според актуални данни на Евростат, социалните мрежи са неразделна част от ежедневието на младите хора в Европейския съюз. Цели 89% от лицата на възраст между 16 и 29 години използват платформите активно.

Статистиката показва значителни различия в навиците на европейците:

• Кипър: Отчита най-високо ниво на употреба – над 98%.
• Италия: Регистрира най-нисък процент – 80%.
• България: Страната ни се позиционира около средните за ЕС стойности с 89% активни потребители в тази възрастова група.

Международен опит: Примерът на Гърция

На фона на глобалните дебати за дигиталната безопасност, Гърция взе решение да въведе пълна забрана за използване на социални мрежи за деца под 15-годишна възраст. Мярката трябва да влезе в сила от януари 2027 г., като основната цел е ограничаване на вредното влияние на платформите. Подобни ограничителни политики вече се прилагат или обсъждат в страни като Испания, Норвегия и Франция.

Рискове и „дарк уеб“: Мнението на експертите

В проучване на bTV, проведено сред тийнейджъри, младежите споделят, че прекарват средно по 30-40 минути дневно в мрежата, като често се сблъскват с родителски ограничения. Експертите обаче са скептични към идеята за пълна забрана.

Иглика Иванова от Центъра за безопасен интернет подчертава, че пълната рестрикция може да има обратен ефект. „Това, че се забранява достъпа до една социална медия, означава, че просто се прехвърля детето в друго място – примерно дарк уеб или други по-скрити места, където опасностите са по-големи“, предупреждава тя. Според нея ключът е в индивидуалния подход и баланса между семейните ценности и дигиталната среда.

Златната среда: Необходимостта от алтернативи

Психолозите са категорични – забраната не работи, ако тя не бъде запълнена със смислена алтернатива. Д-р Маргарита Бакрачева, психолог, обяснява, че внезапната промяна в ежедневието на детето създава вакуум.

„Ако нещо е ограничено, то трябва да бъде заместено. Трябва да бъде дадена алтернатива. Ако изведнъж ти се промени рязко ежедневието, ти живееш във вакуум и търсиш начин да заобиколиш забраната“, допълва тя.

В заключение, дебатът за безопасността на децата в интернет изисква много повече от административни заповеди. Фокусът трябва да бъде върху медийната грамотност, разбирането на опасностите и предлагането на конструктивни занимания, които да изместят фокуса на подрастващите извън дигиталния свят.