Хуманитарна катастрофа в Судан: Историята на журналист, преживял апокалипсиса в ел-Фашер
Когато телефонът на Мохамед Сюлейман най-накрая „оживява“ след три години пълна комуникационна изолация, той започва да звъни непрекъснато. Вместо обичайни разговори, устройството превръща света му в списък на загубите – известия за загинали колеги и въпроси от приятели, които са смятали, че е мъртъв. Историята на Сюлейман, разказана пред BBC, е потресаващо свидетелство за най-тежката хуманитарна криза в света.
Три години в обсада: Живот под постоянен страх
Журналистът и преподавател прекарва 18 месеца в капана на град ел-Фашер в Судан, докато паравоенната групировка „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) налага жестока обсада. Сюлейман описва преживяното като „Страшния съд на Земята“. Докато армията и RSF се борят за територия, цивилните са оставени без храна, вода и медицинска помощ.
„Виждахме мъртви деца по улиците. Жени, които плачат от глад и жажда, твърде слаби, за да носят децата си“, споделя той. Според него много хора са загубили живота си при бягството към съседни региони, а липсата на комуникация е направила извикването на помощ невъзможно.
Журналистиката като смъртна опасност
Опитът на Сюлейман да документира истината е бил придружен от огромен риск. Използването на сателитен интернет през устройства като Starlink е било строго забранено и преследвано от двете воюващи страни. Журналистите са били обвинявани в шпионаж или в това, че са „наблюдатели“, насочващи удари с дронове.
„Когато започне обстрелът, се криеш под леглата или в изкопи. Стоиш в мълчание с часове, без да можеш да разкажеш на света какво виждаш“, разказва той. Самият Сюлейман оцелява по чудо, след като снаряд пада на метри от него, оставяйки го безпомощен на земята.
Светът, който забрави Судан
Днес, след като успява да достигне до Порт Судан през януари, Сюлейман се сблъсква с нова битка – бюрокрацията за възстановяване на документи за самоличност. Неговата горчива равносметка за международната общност е тежка: „В света няма международно право. Ако съществуваха организации за човешки права, нямаше да има ден, в който хора да умират гладни и бомбардирани.“
Данните потвърждават неговия песимизъм – ООН е осигурила едва 16,2% от необходимите 2,87 милиарда долара за хуманитарна помощ през 2026 г. Дипломатическите усилия, водени от САЩ и регионални сили, засега не успяват да спрат насилието, което превърна Судан в сцена на една от най-бруталните войни в съвременната история.
