Шкембе чорбата – ябълката на раздора между Турция и Гърция. Гръцки ресторантьор иска ЮНЕСКО защита за шкембе чорбата – Турция е възмутена
Шкембе чорбата се превърна в повод за нов дипломатически и културен спор между вечните съперници Турция и Гърция. В основата на конфликта стои Димитрис Царухас – собственик на популярен ресторант в Солун, който иска да регистрира супата, известна в Гърция като „пацас“, в ЮНЕСКО като уникално и традиционно гръцко ястие.
Гръцките аргументи за „пацас“
Царухас твърди пред „Асошиейтед прес“ (Associated Press), че е събрал мащабен доклад с помощта на местна културна организация и изследователя Лена Офлидис. Според него супата е дълбоко вкоренена в гръцката история, като препратки към подобно ястие от говеждо шкембе могат да бъдат открити още в „Одисея“ на Омир.
Ресторантьорът подчертава и здравословните ползи на ястието, което се смята за лек срещу махмурлук и стомашни заболявания. „Крачетата съдържат 33,4 процента чист, усвоим колаген, което помага при проблеми със ставите“, посочва Царухас, позовавайки се на медицински експерти.
Турската позиция: „Шкембето е специфично за нас“
От другата страна на границата, турските ресторантьори и медии приемат гръцките претенции с възмущение. Али Тюркмен, 59-годишен ресторантьор, категорично заявява, че супата е исторически и културно специфична за турците. Според него шкембето е основен елемент от турската култура от векове.
Турският новинарски портал „Онедио“ (Onedio) подкрепя тази теза, цитирайки „Книга на пътешествията“ на Евлия Челеби от 17-ти век. В нея пътешественикът описва търговци на супа от шкембе в Истанбул, което според турската страна е доказателство за 400-годишна история на ястието в Турция.
Уникални лечебни свойства или национална гордост?
Въпреки разгорещения спор, и двете страни са единодушни в едно – „пацас“ или „ишкембе“ остава незаменима храна за късните часове. Супата често се гарнира с подправки и лют пипер, а клиентите в Солун и Истанбул я консумират главно за успокояване на стомаха след консумация на алкохол.
Димитрис Царухас не се притеснява от турските възражения и кани съседите си да докажат своите твърдения. „Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява“, споделя той, макар че турската страна е категорична – опитът за приписване на ястието от страна на Гърция се разглежда като пореден случай на кулинарно присвояване.