Пандемия от бърнаут: Защо стресът на работното място източва българската икономика?

БСК с тревожни данни: Стресът на работа води до психически срив и огромни загуби за бизнеса

Професионалното прегаряне (бърнаут) вече не е просто личен проблем, а сериозна заплаха за икономическата стабилност на България. Според ново проучване на Българската стопанска камара (БСК), ежегодните загуби за държавата и работодателите, свързани с болнични заради стрес, възлизат на внушителните 300 млн. евро. Експертите предупреждават, че ако не се предприемат спешни мерки, прегарянето може да се превърне в глобална „пандемия“.

Икономическите последици от бърнаут

Данните, предоставени от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК (цитиран от БТА), разкриват тревожни тенденции. Около 40% от текучеството на кадри се дължи на прегаряне, а над 30% от допуснатите грешки и злополуки на работното място са пряко свързани с хроничен стрес и преумора.

Болничните листове, издадени поради стрес, са със значително по-голяма продължителност от тези при други заболявания, което допълнително натоварва социалните системи и ефективността на предприятията.

Защо прегарянето става „новата пандемия“?

Според изследователите традиционните управленски подходи са остарели. Нужна е системна трансформация на работната среда, която поставя психологическото благополучие на служителите на първо място. Основни фактори за стрес са претовареността, кратките срокове и несъответствието между положените усилия и възнаграждението.

Кои са рисковите професии и фактори?

Проучването, обхванало 300 заети лица в рамките на проекта „Заедно за заетост“ (януари – март 2026 г.), показва, че 73% от анкетираните са засегнати от бърнаут в различна степен. Сред най-застрашените са:

• Маркетинг и продажби: поради високите амбиции и зависимост от външно одобрение.
• ИКТ специалисти: заради голямата сложност на задачите.
• Човешки ресурси: заради липса на автономност и неясни правомощия.
• Туризъм и производство: поради емоционалното напрежение и голямата отговорност.

Младите хора от поколенията Y и Z, както и жените, се оказват по-уязвими към този синдром, допълват експертите от БСК.

Как да се справим?

Само около 30% от българските предприятия развиват сериозни програми за превенция на психичното здраве, като това са основно големи фирми с чуждестранно участие. Експертите съветват работодателите да заложат на:

• Гъвкави режими на работа: по-добри условия за почивка и баланс между личен и професионален живот.
• Корпоративни програми: осигуряване на достъп до терапевти, уелнес пакети и ментален коучинг.
• Организационна култура: насърчаване на признанието, ясната комуникация и автономията на служителите.

Борбата с прегарянето изисква фундаментално преосмисляне на бизнес ефективността, при която хората трябва да бъдат поставени пред процесите, за да се гарантира устойчивостта на българската икономика.