Броене „на сляпо“: Изкуствен интелект разкри как се манипулира видеонаблюдението в секциите

Прозрачността на изборния процес в България отново е под въпрос, след като анализ на неправителствената организация „Демократичен център“ разкри сериозни пропуски при видеонаблюдението в изборната нощ. Според данни, цитирани от бТВ, в над 160 секции в страната броенето на бюлетините е останало скрито за обществото, въпреки изискванията за прозрачност.

Изкуствен интелект разкрива манипулации в кадрите

За да установи мащаба на проблема, организацията „Демократичен център“ е използвала изкуствен интелект (ИИ), който е анализирал записите от устройствата за видеонаблюдение. Резултатите са стряскащи – в над 75% от секциите или не се вижда самият процес на броене, или видимостта е умишлено блокирана от предмети и хора.

„Използваме изкуствен интелект, който търси дали има бюлетини, които да са видими – дали се чете текст, дали се показват достатъчно на брой бюлетини“, обясни Благовест Кирилов, експерт по електронно управление. Според него устройствата работят, но членовете на секционните комисии често не спазват указанията на ЦИК за ясно и видимо заснемане на процеса.

Примери за „броене на тъмно“

Анализът посочва конкретни случаи на съмнителни практики в цялата страна:

Село Китница (Кърджали): Видеовръзката е с лошо качество, а бюлетините изобщо не влизат в кадър.

Село Гъмзово (Видин): Камерите показват единствено гърбовете на членовете на комисията, вместо процеса на броене.

Село Ахрянско: Урната се появява в кадър вече отворена, а записът включва реплика: „Натискай химикала, много…“

Село Малорад: В секция, известна от предишни избори, броенето протича със съмнителни коментари: „15, 21, тото играем, тото играем.“

В село Богатино (секция 090200007) пък е установено, че урната е била разпечатана още преди старта на излъчването, а записът приключва припряно след подвиквания „Давайте, давайте, изключвайте“. В секция 44 в село Теменуга, където по протокол една политическа сила печели 97% от вота, пък изобщо не е имало видеоизлъчване.

Кои са най-проблемните области?

Според данни на Министерството на електронното управление, най-голям брой секции без реално видеонаблюдение са регистрирани в областите Кърджали, Монтана и Софийска област. Често срещано явление е и липсата на техническа възможност за включване на устройствата, като в село Търнак са направени над 300 неуспешни опита за стартиране на излъчването.

Тези данни поставят сериозни въпроси пред отговорните институции относно ефективността на въведеното видеонаблюдение и необходимостта от по-строг контрол върху работата на секционните комисии.