Изборни анализи: Как полицейските акции промениха вота и защо гласовете от чужбина не влияят на мандатите?

Михаил Константинов: Колко гласа са нужни за депутатско място в новия парламент?

Изминалите избори поставиха редица въпроси пред българското общество – от ефективността на борбата с купения вот до техническите предизвикателства при видеонаблюдението. В ефира на бТВ математикът Михаил Константинов и Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) направиха анализ на основните тенденции, които оформиха финалната картина на вота.

По-ниска активност в „рисковите“ секции

Ива Лазарова, чиято организация наблюдаваше процеса в над 30 населени места, отбеляза спад на избирателната активност в т.нар. „рискови секции“. Според нея това е пряк резултат от засилените полицейски акции срещу практиките за купуване на гласове.

На свой ред математикът и бивш зам.-председател на ЦИК Михаил Константинов определи изборите като „по-спокойни“. Той подчерта, че въпреки че победителят е бил ясен предварително, основната интрига се е въртяла около прескачането на 4-процентовата бариера от по-малките формации.

Цената на властта: Колко гласа струва един депутат?

По време на дискусията Константинов разкри любопитна статистика относно електоралната математика. Според него в настоящата конфигурация „цената“ на едно депутатско място възлиза на около 10 000 гласа. За да бъде преодоляна 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание пък са необходими приблизително 120 000 гласа.

Ролята на вота от чужбина

Един от често коментираните въпроси е влиянието на сънародниците ни зад граница. Константинов беше категоричен: „Гласуващите зад граница не променят изборния резултат и броя на мандатите“. Като пример той посочи вота през 2017 г., когато над 150 000 гласа от чужбина не са променили разпределението на нито един мандат, поради пропорционалното им съответствие с вота в страната. Математикът допълни, че създаването на отделен район „Чужбина“ няма да промени тази реалност.

Предизвикателства пред СИК и видеонаблюдението

Техническите проблеми при видеонаблюдението на изборния процес Лазарова отдаде на остаряла техника, лоша интернет връзка или недостиг на капацитет сред членовете на Секционните избирателни комисии.

Тя алармира за тревожна тенденция при обученията на комисиите: „Софийските обучения бяха изключително кратки, пропускат се важни детайли, а посещаемостта е много ниска. Стотици членове бяха сменени в последния момент“, обясни Лазарова, подчертавайки, че липсата на подготовка е основен риск за честността на процеса.

Ще има ли оспорване на резултатите?

Въпреки дискусиите, Михаил Константинов се усъмни в евентуално оспорване на изборните резултати пред Конституционния съд. Той направи паралел с изборите през 1997 г., отбелязвайки, че тогавашната битка е била геополитическа – за ориентацията на България между Изтока и Запада. Според него днес, след влизането ни в ЕС и НАТО, подобен дълбок обществен разлом по посока на държавата отсъства.