Анализ на имотния пазар: Защо броят на сделките се върна към нивата от 2020 г.?
Имотният пазар в България преминава през период на значително охлаждане. Данни на Агенцията по вписванията показват, че броят на сключените сделки през първото тримесечие на 2026 г. е спаднал толкова осезаемо, че показателите са почти идентични с тези от първите месеци на 2020 г. – годината, в която светът влезе в пандемична обстановка.
Срив в броя на сделките: Какво показват цифрите?
За периода от януари до края на март са регистрирани 38 154 сделки с жилища и други имотни обекти. Това представлява спад от 15,4% в сравнение със същия период на предходната година. Още по-драстична е разликата спрямо последното тримесечие на 2025 г., където спадът достига 43,2%. Този пик в края на миналата година бе очакван, предвид засиленото купуване на имоти преди приемането на еврото.
Интересен факт е, че през пандемичната 2020 г. сделките са били едва с 500 по-малко от сегашните нива. Тогава обаче пазарът бързо се възстанови, достигайки до нива на „прегряване“.
Тенденции по градове и регионални особености
Статистиката потвърждава, че тенденцията надолу обхваща почти цялата страна. Ето как се променя броят на сделките в големите градове:
Варна: -21,5%
Бургас: -18%
Стара Загора: -12,5%
Пловдив: минимален спад от 2%
В Пловдив данните може да са повлияни от спецификата на новото строителство, където сделките се вписват едва при издаване на Акт 16. Несебър отчита значителен спад от 29,3%, докато районът на Разлог (обслужващ Банско, Добринище и Баня) бележи лек ръст от 2,3%.
Ипотеки срещу общи сделки: Промяна в поведението на купувачите
Въпреки общия спад на сделките, ипотечното кредитиране отбелязва лек ръст от 0,3%. Това разкрива промяна в профила на купувача. През изминалата година много хора инвестираха в имоти, за да защитят спестяванията си преди превалутирането, докато сега делът на ипотеките спрямо общия брой сделки нараства до 36% (при 30,3% преди година).
Прогнози за цените на имотите
Инвеститори и брокери прогнозираха спад от около 10% в броя на сделките след влизането в еврозоната, което често е предвестник и на корекция в цените. За сравнение, през кризата от 2009 г. сделките намаляха наполовина, последвани от 40% срив в цените.
Към момента последните данни на Националния статистически институт (НСИ) от края на 2025 г. все още показват лек ръст от 0,3% на тримесечна база, но очакванията за развитието на пазара ще станат ясни при публикуването на новите статистически данни от НСИ в края на юни.