НСИ: Над 1,3 милиона българи живеят под прага на бедност през 2025 г.

Според най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, линията на бедност за страната през 2025 г. е определена на 866,67 лв. средномесечно на лице от домакинство. Под този праг живеят 1 368 700 души, което представлява 21,2% от населението на България.

Въпреки тревожните цифри, се отчита лек напредък – в сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се е увеличил с 13,5%, а делът на бедното население е намалял с 0,5 процентни пункта.

Ролята на социалната система

От НСИ подчертават критичното значение на системата за социална защита. Ако от доходите на домакинствата се премахнат всички социални трансфери (помощи, обезщетения и добавки) и се оставят само пенсиите, нивото на бедност би скочило от 21,2% на 29%. При пълно изключване на пенсиите и социалните помощи, рискът от бедност би достигнал стряскащите 45,4%.

Пазарът на труда като основен фактор

Основен двигател на бедността остава икономическата активност и участието на пазара на труда. Данните са категорични:

• Безработни: Това е най-рисковата група с 55,1% бедност. При мъжете безработни рискът е с 5,8 процентни пункта по-висок, отколкото при жените.
• Заети лица: Делът на работещите бедни сред хората на възраст 18-64 години е 11,8%. Работещите на непълно работно време са изложени на три пъти по-висок риск от тези на пълен работен ден.

Връзката между образованието и доходите

Образованието се оказва ключов щит срещу бедността. Най-висок е делът на бедните сред работещите без образование или с начално такова – 47,2%. С повишаване на образователния ценз рискът драстично спада. Работещите с висше образование са най-защитени, като делът на бедните сред тях е едва 4,3%.

Риск от социално изключване

За целите на стратегията „Европа 2030“, НСИ изчислява и комбиниран показател, който включва бедност, материални лишения и нисък интензитет на икономическа активност. През 2025 г. общо 1 868 900 души (или 29% от населението) са били в риск от бедност и социално изключване. Този показател отбелязва спад от 1,3 процентни пункта спрямо 2024 г., като тенденцията е положителна и при двата пола.