България и Сърбия: Как правата на българското малцинство определят европейския път на Белград?
Отношенията между София и Белград влизат в нов етап на напрежение, след като контролирано от сръбския режим издание публикува критичен материал, озаглавен „5 български ножа в гърба ни за по-малко от 10 години“. Авторът Даниела Лукович поставя директен въпрос към бъдещия премиер на България Румен Радев: ще продължи ли той да подлага крак на Сърбия по пътя ѝ към Европейския съюз?
Пет блокади за десетилетие
Според публикацията, цитирана от БГНЕС, България е блокирала европейския път на Сърбия пет пъти в рамките на последното десетилетие. Като основни мотиви за тези действия се посочват незадоволителните според София права на българското национално малцинство в Сърбия. Изданието припомня ключови моменти от 2016 г. насам, включително блокади на глави и клъстери през 2017, 2020, 2021, 2024 и декември 2025 г.
Какво мислят експертите?
Марко Савкович, старши съветник в „Исак фонд“, коментира пред изданието, че системна и пълна блокада е малко вероятна. „По-реалистично е да се появява периодичен натиск, и то около правата на българското малцинство“, смята той. Според експерта, за България като държава от Еврозоната е важно да се позиционира като конструктивен партньор, а днешните предизвикателства пред разширяването на ЕС са свързани и с други фактори, като санкциите срещу Русия и върховенството на закона.
От своя страна Милош Павкович от Центъра за европейски политики отбелязва, че проблемът с малцинствата е решим. „Имайки предвид опита на България в блокирането на Северна Македония, блокадата не е изненада. Но не бих я сравнявал със Скопие, защото ми се струва, че този проблем е по-лесно разрешим“, добавя той.
Правата на българите в Сърбия като основен критерий
В материала се припомнят думите на Румен Радев от юни 2024 г., в които той подчертава, че главният критерий за подкрепа на страните от Западните Балкани е способността им да защитят идентичността, езика, културата и историческата памет на българските сънародници. Основните искания на София включват:
- Въвеждане на българския език в образователната система и официалната употреба;
- Промени в изборното законодателство за по-добро представителство;
- Религиозно служение на майчин език и връщане на църковни имоти;
- Подобряване на икономическата ситуация в граничните райони.
Статистика и демография
Статията акцентира върху последните преброявания в Сърбия, при които едва 12 918 граждани са се декларирали като българи, концентрирани основно в Босилеград, Димитровград, Белград и Ниш. Същевременно сръбските власти отбелязват, че българското законодателство не предвижда статут на „национално малцинство“, което според тях създава дисбаланс в правата на сърбите, живеещи в България. Данните сочат, че само преди няколко десетилетия българите в Сърбия са наброявали над 150 000 души.
