Защо Иран отказва преговори със САЩ? Зад кулисите на една опасна тактика

Иран не бърза да преговаря със САЩ: Каква е стратегията на Техеран?

Взаимоотношенията между Техеран и Вашингтон остават напрегнати, като по всичко личи, че Иран няма намерение да бърза с мирните преговори. Вместо това, режимът в Иран демонстрира открито пренебрежение и дори сарказъм към едностранно обявеното от Доналд Тръмп примирие. Според анализ на Deutsche Welle, зад тази демонстративна позиция се крие внимателно пресметната тактика.

Сатирично видео като политическо послание

Иранската държавна агенция Ирна разпространи видеоклип, в който американска делегация чака на празна маса, а в сценария фигурира подигравка към американския президент. Чрез подобни материали Техеран цели да покаже, че не се чувства притиснат да седне на масата за преговори. Германската медия АРД цитира говорителя на иранското външно министерство Исмаил Багаи, който обвинява САЩ за липсата на мирно споразумение, посочвайки „объркващите съобщения“ и множеството нарушения на примирието от страна на Вашингтон.

Ормузкият проток – лост за влияние

Един от най-спорните въпроси остава съдбата на Ормузкия проток. Заради блокадата на иранските пристанища, Техеран отново затвори този жизненоважен за световната търговия пролив. Експертът по Иран Бауке Бауман от фондация „Хайнрих Бьол“ подчертава пред АРД, че стратегията на Иран е да повиши „цената за целия свят“. Чрез растящите цени на петрола и бензина, Техеран се надява да постави Тръмп под силен вътрешнополитически натиск, който да го принуди към отстъпки.
Въпреки това, икономиката на Иран е тежко засегната от войната и ударите на САЩ и Израел, което прави дългосрочната блокада изключително трудна за поддържане от самия режим.

Кой стои от другата страна на масата?

Ако все пак се стигне до преговори в Исламабад, остава неясно кой реално би представлявал иранската страна. Властовият апарат на Техеран, често наричан „черна кутия“, изисква координация между политическите фигури, като Мохамад Багер Галибаф, и военните структури, включително Революционната гвардия. Експертите не изключват възможността отлагането на преговорите да е тактически ход за по-добра изходна позиция.

Възможни компромиси и цената за обикновения човек

Сред потенциалните точки за споразумение са ядрената и ракетната програма на Техеран, както и достъпът до Ормузкия проток. Възможни варианти включват ограничаване на обогатяването на уран срещу международно признаване на правата на Иран или роля на Техеран в администрирането на водния път.

Въпреки сложните политически игри, големите губещи остават обикновените ирански граждани. Репресиите се засилват, интернет достъпът е блокиран, а ежедневните смъртни присъди показват тежката реалност в страната. „В този смисъл обикновените хора са големите губещи. Тяхната съдба рядко намира място в дебата, дори ако се стигне до сделка, която легитимира режима“, заключава Бауке Бауман.