Пентагонът пред криза: Скъпоструващи ракети и боеприпаси свършват след конфликта с Иран

Анализ на „Ню Йорк Таймс“: Как войната с Иран принуди САЩ да оголят отбраната си срещу Китай

От началото на военния конфликт с Иран в края на февруари, Съединените щати са изправени пред сериозен логистичен и отбранителен проблем. Според задълбочен анализ на Ерик Шмит и Джонатан Суон за „Ню Йорк Таймс“, Вашингтон е изразходвал критично количество далекобойни стелт крилати ракети, които първоначално са били предвидени за евентуален конфликт с Китай.

Тревожни данни за изразходваните боеприпаси

Статистиката разкрива мащаба на изразходваните ресурси:

• Изстреляни са около 1100 далекобойни стелт крилати ракети – количество, близко до оставащите налични резерви.
• Използвани са над 1000 крилати ракети „Томахоук“, което е десетократно повече от годишните доставки на армията.
• Пентагонът е употребил над 1200 прехващащи ракети „Пейтриът“, всяка на стойност над 4 милиона долара.
• Изразходвани са над 1000 наземно базирани ракети Precision Strike и ATACMS.

Вътрешни оценки на Министерството на отбраната и представители на Конгреса посочват, че нивата на запасите са паднали до „тревожно ниски“. Въпреки че Пентагонът не разкрива точните цифри, съобщава се за поразени над 13 000 цели, като много от тях са били атакувани многократно.

Финансово изражение и логистични предизвикателства

Според независими анализи, разходите за 38-дневния конфликт преди примирието възлизат на между 28 и 35 милиарда долара, което прави средно по 1 милиард на ден. Само за първите 48 часа са използвани боеприпаси за 5,6 милиарда долара. Към тези суми се прибавят и загубите на техника, включително унищожени транспортни самолети MC-130 и хеликоптери на стойност около 275 милиона долара.

Въздействие върху глобалната готовност

Намаляващите запаси налагат прехвърляне на оръжия от командвания в Европа и Азия към Близкия изток. Това действие буди сериозни опасения сред експертите относно способността на САЩ да реагират на потенциални заплахи от страна на Русия или Китай. Сенатор Джак Рийд предупреждава, че предвид сегашните темпове на производство, възстановяването на арсеналите може да отнеме години.

Въпреки че администрацията на Тръмп и Конгреса настояват за ускоряване на производството и подписване на дългосрочни договори с компании като Lockheed Martin, реалният старт на процеса се бави поради липса на средства. Армията продължава да работи при високо натоварване, което затруднява поддръжката на оборудването и ограничава провеждането на военни учения.

Към момента Белият дом отхвърля опасенията, твърдейки, че ресурсите са достатъчни, докато Пентагонът отказва конкретни коментари от съображения за сигурност. Ситуацията подчертава нарастващата нужда от по-евтини алтернативи, като ударни дронове, предвид зависимостта на Пентагона от изключително скъпи системи за противовъздушна отбрана.