Реални заплати в Европа: Защо България расте, а големите икономики отчитат спад?
България се утвърди като абсолютен лидер в Европейския съюз по отношение на ръста на реалните заплати за периода между 2020 и 2025 г. По данни на Евростат, анализирани от „Евронюз“, страната ни отчита кумулативен ръст от 37,4%, което я поставя на челната позиция в общността.
Динамика на заплатите в ЕС: Лидери и губещи
Въпреки че средните почасови брутни заплати в ЕС са се повишили от 21,5 евро през 2020 г. до 26,2 евро през 2025 г. (ръст от 21,9%), този показател не отчита инфлационния натиск. В периода цените на стоките и услугите в съюза са скочили с 25,6%, което реално води до спад на покупателната способност на домакинствата в общия случай с около 3%.
Анализът на 30 европейски държави показва, че реалните доходи са намалели в 12 от тях и са нараснали в 18. Извън еврозоната България води класацията, следвана от Сърбия (25,4%), Хърватия (21,1%) и Литва (21,1%). В рамките на еврозоната най-сериозен прогрес отчитат Словения (14,4%), Латвия (10,6%) и Гърция (8,6%).
Големите икономики под натиск
Данните разкриват парадоксална тенденция при „големите четири“ икономики в ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания. Във всички тях се наблюдава спад на реалните заплати. Най-силно засегната е Италия със спад от 9,2%, следвана от Испания (5,9%), докато Франция и Германия отчитат понижения от съответно 3,3% и 3,2%.
„Ефектът на догонването“ и инфлацията
Експертите посочват „ефекта на догонването“ като ключов фактор за българския успех. Икономически е по-лесно да се постигне висок процентен растеж върху по-ниска база. Въпреки това, България остава държавата с най-ниска средна почасова заплата в ЕС – 10,5 евро, докато Люксембург е на другия полюс с 49,7 евро.
Номиналният ръст на заплатите в България (84,2%) е успял значително да изпревари инфлацията (34,1%), за разлика от Италия, където номиналното увеличение е едва 9,5%, което се оказва недостатъчно за покриване на икономическата динамика.
Важен момент за страната ни е и въведеният през 2023 г. закон, според който минималната заплата се обвързва със средната, достигайки поне 50% от нейния размер. Това гарантира по-устойчива възходяща тенденция в доходите на българските граждани.
