Европейският дебат за Скопие се променя: Защо София остава в позиция на „блокираща страна“?

През последните години в публичната и дипломатическа реторика на Северна Македония се очертава ясна линия: системно търсене на външнополитическа легитимация на тезата, че двустранните въпроси не трябва да бъдат пречка пред разширяването на Европейския съюз. Този подход показва приемственост между управлението на СДСМ и това на ВМРО-ДПМНЕ, поставяйки въпроса за устойчивостта на този модел.

Началото: формулиране на линията при Ковачевски

Още през 2023 г. словенският премиер Роберт Голоб подчерта пред тогавашния премиер Димитър Ковачевски, че преговорният процес на Скопие не трябва да бъде блокиран с допълнителни двустранни въпроси. Тази позиция, подкрепена от словенската дипломация и германски „нон-пейпър“, целяща ограничаване на възможностите за вето, се превърна в основа на днешната стратегия на Северна Македония. Липсата на стратегически отговор от страна на София постепенно я постави в позиция на реагираща, а не на формулираща дневния ред страна.

Продължението при Мицкоски: активна експлоатация на наратива

След 2024 г. правителството на Християн Мицкоски надгради този подход. Ключови фигури като еврокомисаря по разширяването Марта Кос, португалският политик Антонио Коща и белгийският външен министър Максим Прево (април 2026 г.) директно критикуват т.нар. „билатерализация“ на процеса.

Регионални лидери от Черна гора и Хърватия също се присъединяват към общия хор, прокарвайки концепции като „меритократичност“ и „деполитизация“. Според данни, цитирани в редица медийни публикации, това вече не са изолирани мнения, а оформяща се тенденция в европейските институции.

Приемственост, а не политическа алтернатива

Моделът на Скопие е категоричен: няма съществена разлика в позициите на СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ по отношение на европейската интеграция. Става дума за единна държавна стратегия, която цели:

• Външно валидиране на вътрешнополитически тези;
• Изграждане на международен имидж на „жертва“ на неправомерна българска блокада;
• Изместване на фокуса от конкретни поети ангажименти към абстрактни дебати за характера на разширяването.

Последици за българската дипломация

Към момента София се оказва в трудна ситуация, в която проблемите с правата на човека и недискриминацията на българите в Северна Македония се рамкират като „двустранен спор“. Основният дефицит е липсата на успешна интернационализация на въпроса за правата на лицата с българска идентичност.

Какво следва за България?

За да промени статуквото, българската дипломация трябва да предприеме решителни стъпки:

1. Преосмисляне: Фокусиране върху правата на човека и критериите от Копенхаген, а не върху исторически конфликти.
2. Международна активност: Ангажиране на Европейската комисия и Съвета на Европа с юридически издържани казуси за дискриминация.
3. Коалиционно поведение: Изграждане на съюзи с държави членки, чувствителни към върховенството на закона.

Ако България не успее да преформулира позицията си, съществува риск темата да бъде трайно редуцирана до „двустранен спор“, което би имало тежки последствия както за българската общност, така и за авторитета на страната в рамките на ЕС.