Исторически паметни дати: Как 27 април промени съдбата на Княжество България и Беломорска област?

27 април в историята: Княз Александър I извършва преврат и навлизането на българските войски в Беломорието

Българската история е богата на събития, които често остават в сянката на времето. Днес, 27 април, е дата, белязана от две фундаментални за развитието на страната ни събития – политически преврат, променил управлението на Княжество България, и началото на присъствието на българската армия в Беломорска Тракия по време на Втората световна война.

27 април 1941 г.: Българските войски в Западна Тракия

На 27 април 1941 г., в контекста на участието на България във Втората световна война, Втора армия започва процеса по завземане на Западна Тракия. Този ход идва след като на 20 април същата година страната ни получава право на окупация на териториите между Марица и Струма (без окръг Еврос и островите Тасос и Самотраки).

Ситуацията в региона е сложна. Югозападна Македония, населена с компактно българско население, остава под италианска окупация до 1943 г. Местните жители, стремящи се към присъединяване към България, организират бунтове, които бързо са потушени от германските войски и гръцката администрация. В новоучредената Беломорска област българите са малцинство, а напрежението води до избухването на Драмското въстание през 1941 г.

Според исторически източници, включително данни от Actualno.com, българската власт активно подкрепя завръщането на бежанците от Македония и Тракия. Въпреки това, съгласно тайна германо-българска спогодба от 24 април 1941 г., България поема тежки финансови ангажименти, включително плащане на военни разходи на Германия и дългове на Югославия и Гърция към Берлин. В тези територии администрацията има ограничени правомощия, а икономическият натиск върху страната нараства.

27 април 1881 г.: Княз Александър I разпуска второто ОНС

Десетилетия по-рано, на същата дата през 1881 г., България става свидетел на решителен политически ход. Княз Александър I Батенберг извършва държавен преврат, разпускайки второто Обикновено народно събрание (ОНС), оглавявано от Петко Каравелов.

Князът назначава служебен кабинет начело с руския генерал Казимир Ернрот. Този акт полага основите на „режима на пълномощията“, продължил до 7 септември 1883 г. Причината за действията на Батенберг е системното му недоволство от ограниченията, наложени от Търновската конституция. След смъртта на руския император Александър II, князът намира подкрепа от наследника му за разширяване на своята власт.

След преврата страната е разделена на пет области с неограничена власт на комисари, а за потушаване на недоволството са създадени военни съдилища. Чрез полицейски натиск и манипулации, князът свиква камара в Свищов, която под ултиматум гласува извънредни правомощия, позволяващи му да управлява без парламентарен контрол в следващите 7 години.