Криза на стандарта: Едва 45% от работещите в България достигат до нормален живот
Въпреки отчетения ръст на възнагражденията през последните години, усещането за масово обедняване сред българите остава водещо. Според президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров, темповете на увеличение на доходите са твърде бавни, за да компенсират инфлационните процеси и високите цени на стоките от първа необходимост.
Ръст на заплатите без ефект върху покупателната способност
В интервю за „Нова телевизия“, Пламен Димитров представи актуални данни за развитието на пазара на труда. През последните четири години средната работна заплата у нас е нараснала с около 23–24%. Макар частният сектор да отчита по-динамичен ръст спрямо обществения, това подобрение се оказва недостатъчно.
„Ефектът върху покупателната способност остава слаб“, подчерта Димитров, обяснявайки защо обществото не усеща осезаемо повишение на своя жизнен стандарт.
Парадоксът с цените на хранителните продукти
Основен двигател на социалното недоволство се оказват цените на храните. По данни на КНСБ, разходите за основни продукти като сирене, яйца и мляко в България вече надхвърлят средноевропейските нива, достигайки стряскащите 120–130%.
Според синдикалните изчисления за първото тримесечие на 2026 г., едва 45% от работещите в страната успяват да достигнат прага от 818 евро месечно, необходими за издръжката на един човек, живеещ сам. Останалата част от трудещите се са принудени да разчитат на доходи под този критичен минимум.
Синдикати срещу орязване на социални плащания
В контекста на държавните разходи, президентът на КНСБ отправи ясен призив към управляващите. При евентуална необходимост от бюджетни икономии, държавата следва да ограничи капиталовите разходи, а не социалните плащания. Според синдикалния лидер подобен подход е жизненоважен, за да се избегне задълбочаването на социалното напрежение в страната.
