Машинен вот или хартия: Как гласуваха българите на изборите на 19 април?

Анализ на ЦИК: Машинното гласуване запазва превес при избора на избирателите

Предсрочните парламентарни избори на 19 април отново поставиха на дневен ред въпроса за предпочитанията на българските избиратели: машина или хартиена бюлетина? Детайлен отговор на този въпрос дават отворените данни на Централната избирателна комисия (ЦИК), обработени от експертите на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Статистиката: Машините водят с малка преднина

Според данните на ИРПС, в секциите със смесено гласуване общият брой на избирателите по списък е 6 223 624 души. От тях правото си на глас са упражнили 2 942 640 души (47.3% активност).

Разпределението на действителните гласове показва леко предимство на машинния вот:

• Машинно гласуване: 51.6% (1 517 787 избиратели)
• Хартиени бюлетини: 48.4% (1 424 853 избиратели)

Отчетени са общо 54 617 недействителни гласа в тези секции.

Контекстът: Опити за промяна на правилата

Темата за машинното гласуване беше съпътствана от сериозни политически дебати. Формални опити за промени в Изборния кодекс, инициирани от бившите управляващи, поставиха под въпрос бъдещето на устройствата, като се прокарваше идеята за въвеждане на сканиращи устройства, които така и не бяха внедрени.

В деня на вота в 9 354 секции избирателите имаха възможност сами да изберат начина на гласуване. Въпреки това, логистичните предизвикателства останаха видими – 110 машини бяха изведени от употреба поради технически причини.

Регионални разлики и партийни предпочитания

Анализът показва ясно географско разслоение. София-град остава лидер в използването на машини: в 23-и МИР делът им достига 73.1%, в 24-и – 68%, а в 25-и – 64.8%. На другия полюс са области като Кърджали (18.4%), Разград и Търговище (30.2%).

Данните за партийните симпатии също са показателни. Най-висок дял на подкрепа чрез машина отчитат от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (82.6%), докато при ДПС този метод се предпочита значително по-рядко – едва 14.2%, сочат изчисленията на ИРПС.

Гласуване изцяло с хартия

Извън секциите със смесен вот, съществуват 2 874 секции, в които е гласувано единствено с хартиени бюлетини. Там избирателната активност е била 64.2%, а делът на недействителните гласове възлиза на 3.2%. Интересен факт е, че в 243 секции в страната не е подаден нито един глас чрез машина, което представлява спад от два пъти спрямо вота през октомври 2024 г.