Снимка: Pixabay
Националното представителство на студентските съвети (НПСС) отправи сериозно искане за значително увеличение на стипендиите за успех. Темата бе поставена на фокус по време на ключов форум за висшето образование, проведен в Националната спортна академия (НСА), където представители на академичната общност обсъдиха бъдещето на сектора.
Според Ангел Стойков от НПСС, настоящият размер на стипендиите за успех е крайно незадоволителен, като дори изостава 10 пъти спрямо размера на докторантските възнаграждения. Ситуацията е критична в редица висши училища. Ярък пример е Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, където над 1600 студенти са останали без стипендии поради липса на финансиране.
Проблемът се задълбочава от липсата на актуализиран бюджет, както и от решение на Върховния административен съд, което дава право на стипендии и на студентите в платена форма на обучение. Поради недостига на средства, в Пловдив за финансово подпомагане се класират единствено отличници с успех над 5,85. От Министерството на образованието и науката (МОН) посочиха, че при удължен държавен бюджет възможностите за увеличаване на ресурса са силно ограничени.
Проф. Лиляна Вълчева, председател на синдикат „Висше образование и наука“ (ВОН) към КНСБ, подчерта необходимостта от финансова устойчивост на системата до 2030 г. По данни на синдиката, прилагането на новата методика за финансиране по критерии за качество е довело до положителни резултати в 14 университета. В първата група с високи доходи вече влизат 10 висши училища, сред които Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Медицинският университет – София и Техническият университет – София.
Въпреки това, доц. д-р Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ предупреди, че без достойни възнаграждения ректорите трудно ще привлекат и задържат млади преподаватели. „Трябва да има предвидимост в публичното финансиране“, категоричен е той.
На форума бяха повдигнати въпроси и за връзката между висшето образование и реалната икономика. Проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет, заяви, че качествено образование е възможно само при наличие на интензивни научни изследвания. От своя страна, доц. Борислав Великов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изтъкна притеснителен факт: макар 95,4% от висшистите да са заети, едва 59,6% от тях работят на позиции, които изискват диплома за висше образование.
Дискусията в НСА завърши с призив от ректора на академията проф. Красимир Петков за обединение и конструктивен диалог, които да поставят образованието като реален приоритет в обществения и политическия дневен ред.
Зимното поддържане във Варна: Има риск от забавяне заради обжалвания И за петте района на…
Инцидент край спирка "Явор" във Варна: Жена ритнала малко куче и избягала Жена е ритнала…
Естония затваря граничните пунктове с Русия, Москва заплаши с ответни мерки Руското външно министерство обвини…
Около 2000 фенове се очакват за мача "Спартак" – "Черно море" във Варна Във Варна…
Предстои извънредно заседание във Варна: Бюджетът и общинският дълг в дневния ред Общинският съвет на…
Депутатите избраха 11-те членове на ВСС от парламентарната квота Народното събрание избра своите представители в…
Leave a Comment