Съдът реши: Служител от район „Приморски“ остава в ареста заради искани 1500 евро подкуп
Апелативен съд – Варна се произнесе окончателно по казуса със служител на местната власт, обвинен в корупционни практики. Магистратите потвърдиха определението на Окръжния съд, с което искането на обвиняемия за по-лека мярка за неотклонение беше оставено без уважение. Така 31-годишният Б. Тодоров остава под „домашен арест“.
Детайли по обвинението за подкуп
Прокуратурата е привлякла към наказателна отговорност служителя на район „Приморски“, който е заемал ръководна позиция. Според събраните доказателства, в периода между ноември 2025 г. и март 2026 г., Б. Тодоров е поискал и приел дар, който не му се следва.
Поводът за корупционната схема е свързан с подаване на документи за разрешение за поставяне на преместваем обект. По данни на обвинението, общинският служител е поискал сумата от 1 500 евро, за да упражни влияние при взимането на решение от длъжностно лице. След подадения сигнал, той е бил задържан, а през март Варненският окръжен съд определи мярка „домашен арест“.
Аргументи на защитата и обвинението
Адвокатът на обвиняемия пледира, че за двумесечния период на разследване не са представени доказателства за упражняване на влияние върху служители, като подчерта, че всички свидетели вече са разпитани. Според защитата, Тодоров не би могъл да въздейства на процеса.
От своя страна, представителят на Апелативната прокуратура подчерта, че опасността от манипулиране на доказателства и влияние върху свидетели остава реална. Събраните данни сочат към продължителна престъпна дейност, която надхвърля рамките на еднократно деяние.
Мотивите на Апелативния съд
В своето решение съдебният състав на Апелативен съд – Варна посочи, че има обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия, подкрепено с нови доказателства – разпити на свидетели и иззети веществени доказателства.
Магистратите акцентираха и върху високата обществена опасност на деянието, като отбелязаха, че са налични данни за действия на служителя, които излизат извън кръга на неговите преки служебни задължения. Съдът категорично заяви, че ограничаването на правото на свободно придвижване е необходимо, за да се предотврати извършването на нови престъпления. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
