Професионално прегряване в България: над 50% от служителите под натоварване, кои са най-застрашените сектори
Ново изследване на Българската стопанска камара (БСК) очертава тревожна картината на работната среда в страната: всеки втори служител в България работи в условия на претоварване и хроничен стрес. Най-засегнати се оказват хората на ръководни позиции, особено в сектори като маркетинг, реклама, IT и човешки ресурси.
Защо бърнаутът вече не е само за професии с интензивно общуване
Според психолога и психотерапевт д-р Велислава Донкина причините за бърнаута обхващат по-широк контекст от самата работа. Традиционно бърнаутът се свързва с професии като лекари, учители и журналисти, но днес все по-често засяга мениджъри, които носят отговорност за цели екипи и процеси. Донкина посочва, че основните фактори идват от работната среда — натоварване, напрежение и високи изисквания, но и от социални и технологични промени като изолацията, животът пред екрана и усещането за самота.
Ранни сигнали, които не трябва да се пренебрегват
Един от основните проблеми е, че симптомите се разпознават твърде късно. Хората често ги приемат за нещо нормално и ги игнорират. Сред ранните сигнали са:
- липса на мотивация;
- раздразнителност и чувство на тъга;
- загуба на смисъл и нежелание за работа.
Ако не се реагира навреме, състоянието може да се прояви и физически — като високо кръвно налягане и общо неразположение.
Какви са препоръките на експертите — няма универсална рецепта
Специалистите подчертават, че няма универсална рецепта за справяне със стреса. Решенията са индивидуални и могат да включват почивка, промяна в работната среда или консултация със специалист. Най-важното е вниманието към собствените сигнали — да се зададе въпросът „Какво не е наред?“ и да се предприемат мерки навреме.
Обхват и последствия според БСК
„Обхватът на проучването на БСК включва ръководители и специалисти в сферата на маркетинга и продажбите, ръководители и супервайзери в промишлеността, преработващата индустрия, туризма, ресторантьорството, както и финансови специалисти. Обхванали сме над 300 лица от съответните професии“, обясни в „Твоят ден” по NOVA NEWS директорът на Националния център за оценка на компетенциите към БСК Томчо Томов.
По думите му международни учени предупреждават, че ако не се предприемат мерки в следващите 10 години, професионалното прегряване може да се превърне в световна пандемия. Последствията обхващат влошаване на личното здраве, качество на живот, взаимоотношения в семейството и социална изолация.
Икономически ефекти за работодатели и държавата
Томов подчерта, че последствията имат и сериозен икономически аспект: болнични, професионални заболявания, спад в производителността и личната ефективност. Това води и до трудности на пазара на труда — недостиг на кадри и желаещи да сменят професията си поради изтощение и бърнаут.
Организационни причини и ролята на управлението
Членът на УС на Българска конфедерация по заетостта Валентин Кръстев отбеляза, че много от факторите за бърнаут са известни, но се забравят в ежедневието. Според него проблемите често идват от организационни фактори и лошо управление на хора — например неуредиците около хоумофиса.
Хоумофисът се възприема като удобство, но липсата на граници носи риск. Ключови фактори, които влошават ситуацията, са перфекционизмът, повишената самокритичност, зависимостта от външна оценка и нуждата от одобрение. Когато управлението не е добро, се появяват претоварване със задачи, липса на яснота и постоянно променящи се приоритети — което води до съмнение в собствените способности и порочен кръг на изтощение.
Какво трябва да правят мениджърите
Ролята на ръководството е ключова — ясни задачи, стабилни приоритети и по-малко натиск. Мениджърите трябва да се учат да управляват дистанционно чрез резултати, а не чрез контрол в реално време. Автономията също е важна — липсата ѝ повишава риска от бърнаут.
Фактори и препоръчвани промени в модела на работа
Томов посочва три групи фактори, които влияят на професионалното прегряване: личностни характеристики, естеството на професията и факторите на работната среда. Затова се наблюдава преминаване към хибридни модели на работа. Основните мерки трябва да са:
- ограничаване на претоварването;
- подобряване на организацията на труда;
- намаляване на излишните задачи, бюрокрацията и лошото планиране;
- внимание към конфликтите и работната атмосфера;
- обучение на мениджърите за ефективно дистанционно управление;
- увеличаване на автономията на служителите.
Заключение — внимание и действия навреме
Бърнаутът вече не е рядко явление, а тенденция, която засяга широк кръг професии и нива в организациите. Ключът е бързо разпознаване на сигналите, адекватни организационни промени и подкрепа както на индивидуално, така и на ниво работодател и държава. Без сериозни мерки последиците ще са както здравословни, така и икономически.
