България пред Съда на ЕС: Закъснение в правилата за критичната инфраструктура

Нови санкции от Брюксел: България е сред страните, изправени пред съд заради забавени законодателни промени

Европейската комисия (ЕК) официално обяви, че предава България, заедно с Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция, на Съда на Европейския съюз. Причината е неизпълнение на задължението за навременно въвеждане на европейските правила относно устойчивостта на критичните субекти.

Защо се стигна до съдебен процес?

Крайният срок за транспониране на законодателните промени в националното законодателство на страните членки изтече на 17 октомври 2024 г. Въпреки това, Комисията посочва, че нито една от изброените държави не е предприела необходимите стъпки, поради което ЕК настоява пред Съда на ЕС за налагане на финансови санкции.

Целта на тези регламенти е гарантиране на безпрепятственото предлагане на жизненоважни услуги за обществото и икономиката. Това обхваща сектори като:

• Енергетика и водоснабдяване;
• Транспортна и цифрова инфраструктура;
• Здравеопазване;
• Банков сектор.

Държавите са длъжни да извършват редовни оценки на риска, за да идентифицират критичните обекти и да гарантират, че те разполагат с адекватни защитни мерки. Европейското законодателство обхваща широк спектър от заплахи – от природни бедствия и терористични нападения до киберзаплахи и саботажи.

Проблеми и с баланса на половете

Освен въпроса за критичната инфраструктура, Европейската комисия отправи призив към България, Белгия, Чехия, Кипър, Латвия, Унгария, Австрия, Полша и Португалия относно правилата за баланс на половете в бордовете на големите компании.

Законодателството изисква дружествата, регистрирани на фондовата борса, да гарантират, че недостатъчно представеният пол заема поне 40% от директорските длъжности без изпълнителни функции и 33% от всички позиции в управлението. Срокът за въвеждане на тези изисквания изтече на 28 декември 2024 г.

ЕК вече стартира наказателни процедури срещу засегнатите страни през януари миналата година. Държавите разполагат с двумесечен срок, в който да отговорят на исканията на Комисията, след което могат да бъдат предявени официални искове пред Съда на ЕС с предложения за налагане на глоби.