Костадин Костадинов с влак от Варна до София: Път „като декор от филм за зомби-апокалипсис“

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов реши да се откаже от автомобилния транспорт и да пътува с влак от Варна до София преди първия работен ден на новото Народно събрание. Неговите впечатления обаче разкриват мрачна картина на българската жп инфраструктура, която той описва като символ на „бавно гниене на държавността“.

7 часа и половина в почти празен влак

Според Костадинов времето за пътуване между двата града е цели седем часа и половина. Политикът отбелязва, че от над две десетилетия в страната липсва експресен влак, което прави железопътния транспорт непрактичен за хора с натоварено ежедневие.

Освен голямата продължителност, впечатление прави и самата композиция. „Влакът беше почти празен, с едва три вагона. Когато бях студент, толкова вагони имаха само пътническите влакове, докато експресите бяха двойно и тройно по-дълги“, споделя той. Костадинов добавя и детайли за външния вид на вагоните, които са покрити с поне пет слоя графити и нецензурни надписи.

Гарите в България: „Декор от зомби-апокалипсис“

Критичните думи на лидера на „Възраждане“ не спират дотук. Жп гарата във Варна е описана като „запустяла, празна, с неработещи магазинчета, ръжда и олющена боя навсякъде“. Според него този облик е характерен и за останалите гари по маршрута, където се забелязват паднали покриви, буренясали перони и ръждясали табели.

„България, гледана от влака, прилича на декор от филм за зомби-апокалипсис. Единствената утеха е разкошната ни природа, която, честно казано, категорично не заслужаваме да притежаваме“, пише Костадинов в социалните мрежи. Като допълнително доказателство за изостаналостта на инфраструктурата, той посочва, че мобилното покритие по протежение на линията е „екзотика“.

Упадък или прогрес?

В обобщение на пътуването си, Костадинов поставя остра диагноза на състоянието на държавата: „Разруха, упадък и бавно, незабележимо гниене на всички тъкани на държавността“. Той изразява разочарованието си от безразличието на част от обществото и критикува онези, които възприемат сегашната ситуация като „прогрес и напредък в Клуба на богатите“.