Свлачището край Смолян: Геолог предупреждава за опасност от нови деформации по пътя към Пампорово
Ситуацията със свлачището, блокирало пътя между Смолян и Пампорово, остава сериозна. Въпреки че първоначалните деформации са преминали своя най-интензивен етап, опасността за инфраструктурата не е отминала. Това потвърди пред бТВ проф. Стефчо Стойнев, ръководител на катедра „Хидрогеология и инженерна геология“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Трите етапа на свлачищния процес
Според експерта, всяко свлачище преминава през три основни фази. Първата е подготвителна, която в случая със смолянския път е била изключително кратка – само няколко часа. Втората фаза е самото активно свличане, а третата – затихване на процесите.
„От това, което видях, най-вероятно се намираме в края на втория етап. Свлачището все още е активно и съществува опасност да увеличи обхвата си, макар и не в досегашните мащаби“, обясни проф. Стойнев.
Защо Родопите са рисков район?
Геологът подчерта, че Родопите са регион с морфология, която естествено благоприятства свлачищните процеси. Особено в източната част на планината, в района на Кърджали, съществуват десетки, а вероятно и стотици свлачища, обусловени от природните дадености.
Конкретното свлачище край Смолян всъщност е част от най-голямото свлачище в България – т.нар. „Смолянско свлачище“. Още при детайлните проучвания на терена в края на миналия век е установено, че основен фактор за деформациите, освен геоложките особености, са подпочвените води.
Преовлажняване и климатични фактори
Основната причина за активирането на земните маси в този участък е сериозното преовлажняване, което влошава механичните свойства на почвата. Експертът посочва, че топенето на снеговете и валежите са водещите фактори за наситеността с вода, която е провокирала движението на земните маси.
Можеше ли бедствието да се предотврати?
По думите на проф. Стойнев е било изключително трудно да се предвиди точното време на активиране, тъй като подготвителният етап е бил твърде кратък. Единственият начин за дългосрочна превенция остава изграждането на съвременни мониторингови системи, които да следят критичните фактори в реално време.
„Смятам, че има възможност да упражняваме превенция, но в един момент природата би могла да ни изненада, както се случи в този случай“, заключи геологът.
