Учени предупреждават: Черноморският регион се превръща в „гореща точка“ за климатични аномалии
Черноморският басейн е изправен пред сериозни климатични предизвикателства, като прогнозите сочат, че до 2070 г. регионът може да се затопли с цели 4 градуса. Тези данни, базирани на проучвания на турски експерти, цитирани от „Анадолската агенция“ и БТА, предупреждават за значително засилване на екстремните атмосферни явления, които ще променят облика на целия регион.
Рязък скок на температурите и засилване на екстремните явления
Според Баръш Йонол от Истанбулския технически университет, повишаващите се температури на морската повърхност – които вече са нараснали от 25-26 на 29-30 градуса – водят до засилено изпарение и повече влага в атмосферата. Това неизбежно провокира по-интензивни валежи. Изследването, проведено от Йонол съвместно с колеги от Университета в Берн, анализира сценарии с високи въглеродни емисии и сравнява периодите 2005-2014 г. и 2061-2070 г.
Резултатите са категорични: докато в периода 1970-2015 г. Земята се е затопляла с 0,2 градуса, темпът е ускорен до 0,35 градуса между 2015 и 2025 г. Очаква се зимата да бъде с 2-4 градуса по-топла, пролетта с около 2,5 градуса, лятото с 3 градуса, а есента с до 2,5 градуса.
Риск от „горещи вълни“ и недостиг на сняг
Една от най-тревожните тенденции е удължаването на горещите вълни. Ако в момента те продължават между 5 и 10 дни годишно, до 2070 г. този период може да достигне 55 дни. Паралелно с това, снежната покривка в районите с голяма надморска височина се очаква да намалее значително, като на места максимумите ще спаднат от 125 на 80 см.
Двоен риск: суша и наводнения
Регионът е изправен пред парадоксален климатичен модел:
- Намаляване на валежите: През лятото в района на Мраморно море и западното Черноморие се очаква спад на валежите с над 50%.
- Увеличаване на наводненията: Зимните валежи могат да се увеличат с до 20%, а в големи градове като Истанбул максималният дневен валеж може да скочи от 210 мм на 437 мм.
Източните черноморски брегове, както и части от Грузия и Румъния, са определени като „горещи точки“ за тези екстремни явления. Ученият подчертава, че заради полузатворения си характер, Черно море се затопля по-бързо от други морски басейни – с около 0,5 до 1 градус на десетилетие.
Нужда от спешни мерки за адаптация
Баръш Йонол е категоричен, че справянето с климатичните промени изисква повече от намаляване на емисиите. „Политиките на адаптиране не могат повече да бъдат отлагани“, заявява той. Необходимо е цялостно преосмисляне на инфраструктурата, градското планиране, земеделието и управлението на водните ресурси, тъй като атмосферата не познава държавни граници и изисква координирани усилия от всички страни в региона.
