Икономист за държавния дълг: Само 800 милиона лева остават до „червената линия“ на ЕК
Предизвикателствата пред българските публични финанси и рекордният бюджетен дефицит влизат в центъра на дебата. Според икономиста и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров, страната ни се намира в критичен период, в който всяка грешна стъпка в управлението на държавния дълг може да доведе до сериозни последствия от страна на Европейската комисия.
Натискът върху бюджета през 2026 година
Анализирайки ситуацията, доц. Ножаров посочва, че проблемите имат корен в Бюджет 2025, чието пълно действие се усеща именно през текущата година. Кумулативният ефект от редица социални и административни разходи създава значителен натиск:
- Индексация на пенсиите с 8,7% от юли миналата година;
- Обща индексация на заплатите с 5% от началото на 2026 г.;
- Натрупване на капиталови разходи за съфинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Всичко това кумулативно доведе до доста по-голям натиск в началото на 2026 година“, коментира експертът за novavarna.net.
Къде отиват изтеглените средства?
Специалистът акцентира върху изтегления дълг в размер на 1,2 милиарда лева за първите четири месеца на годината. По думите му, изключително малка част от тези средства – едва 25 милиона лева – са отишли за погасяване на падежи по стари задължения. Основният обем е използван за покриване на дефицита и укрепване на фискалния резерв.
„Червената линия“ на Европейската комисия
Доц. Ножаров успокоява, че България все още не е в „дългова спирала“, тъй като съществува решение на Европейската комисия за увеличение на нетния дълг с до 2 милиарда лева на годишна база. Тъй като 1,2 милиарда вече са усвоени, на новото правителство остава лимит от едва 800 милиона лева.
„Ако тръгнат да харчат над 800 милиона, веднага влизат в корекционна процедура заради нарушение на европейските правила“, предупреждава икономистът.
Възможни мерки за оптимизация
За да се избегнат санкциите, доц. Ножаров предлага пакет от антикризисни мерки, които биха освободили сериозен финансов ресурс:
- Съкращаване на разходи за администрация: Замразяване на начисленията за 12 236 „кухи“ щатни бройки, което би спестило около 700 милиона лева годишно.
- Ограничаване на издръжката: Редуциране на разходите за луксозни придобивки, нови мебели, ИТ техника и скъпи консултантски услуги – близо 300 милиона лева икономии.
- Приоритизиране на проекти: Замразяване на финансирането за бавнодвижещи се капиталови проекти, което би дало „глътка въздух“ на бюджета с поне още един милиард лева.
