Лунната мисия „Артемида“ през 2028 г. може да се окаже най-значимото откритие в историята

Нови данни за басейна „Южен полюс-Айткен“: Защо бъдещото кацане на Луната ще бъде революционно

Басейнът Южен полюс-Айткен е най-големият и най-старият ударен кратер, разположен на обратната страна на Луната. Десетилетия наред той оставаше загадка за изследователите, но ново проучване, публикувано в списание Science Advances, най-после определя точната посока на сблъсъка, създал тази гигантска вдлъбнатина. Оказва се, че астероидът не се е забил от юг на север, както се смяташе досега, а от север на юг. Това откритие драстично променя картата на лунната мантия и означава, че местата за кацане на мисията „Артемида“ може буквално да са осеяни с безценен дълбочинен материал.

Басейнът Южен полюс-Айткен: Гигантът на Луната

Според данни на НАСА, този кратер заема почти една четвърт от лунната повърхност. С диаметър от над 2500 км и средна дълбочина от 10 километра, това е най-голямата ударна формация в Слънчевата система. Учените предполагат, че басейнът се е образувал преди около 4,2 до 4,3 милиарда години по време на периода на „късното тежко бомбардиране“. Поради изтънената кора под дъното на басейна, експертите отдавна подозират, че ударът е пробил повърхността и е оголил мантията – дълбокия слой, който съставя по-голямата част от нашия естествен спътник.

Как посоката на удара променя всичко

Елипсовидната форма на басейна е насочвала учените към това, че обектът е дошъл под наклон. Чрез усъвършенствани триизмерни симулации, новото изследване дава еднозначен отговор: ударното тяло, с диаметър 260 км, се е движило от север на юг.

Ключови аргументи за тази теория са:

• Формата на кратера, която се стеснява на юг.
• Характерното повишено съдържание на торий и желязо в югозападния край, което е типичен белег за асиметрично освобождаване на материал.
• Градиентът на дебелината на лунната кора, който е по-стръмен от северната страна.

Това преобръща досегашните очаквания. Ако ударът е бил от север на юг, това означава, че районите в близост до лунния южен полюс – основна цел за „Артемида“ – трябва да съдържат богати емисии от мантията.

Новата цел на програмата „Артемида“

Програмата „Артемида“ на НАСА е най-амбициозният план за завръщане на човека на Луната. През февруари 2026 г. ръководителят на НАСА Джаред Айзъкман потвърди преработения план, според който мисията „Артемида IV“, планирана за 2028 г., ще приземи астронавти точно в зоната, покрита с тези древни мантийни скали.

Никоя предишна мисия, включително „Аполо“, не е имала възможност да достигне до толкова дълбоки образци. Вземането на проби от тях ще отговори на фундаментални въпроси за това как е кристализирал лунният магмен океан и каква е била ранната история на Слънчевата система.

Бъдещи изследвания

Въпреки че китайската мисия „Чанъе-6“ вече достави първи проби от обратната страна на Луната, тя работи във вътрешността на басейна, а не в южния му край, където се предполага, че са най-интересните залежи. Макар настоящите изводи да се базират на компютърно моделиране, те очертават нов път за науката. Окончателното потвърждение ще дойде от бъдещите мисии, които ще стъпят там, където историята на Луната е написана под повърхността.