Паметник на голямата българска поетеса Елисавета Багряна бе открит в София
Днес, 11 май, София отдава почит на една от най-значимите фигури в българската литература на XX век – Елисавета Багряна. В двора на 51-во Средно училище, което носи името на поетесата, бе официално открит паметник, посветен на нейното дело. Творбата е дело на скулптора Димо Бойчев.
Изборът на мястото не е случаен – училището носи името на Багряна вече 35 години. Организаторите на събитието подчертаха, че монументът е замислен като символ и напомняне за бъдещите поколения за вечните ценности на патриотизма, свободата и творческия дух, които поетесата е отстоявала през целия си живот.
Коя беше Елисавета Багряна?
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е поетеса, преводач и автор на книги за деца. Тя е призната за една от най-големите български поетеси на миналия век, а нейните стихове са преведени на над 20 езика и са издадени в редица държави, включително Италия, Швеция, Полша, Румъния и Франция.
Родена в София на 29 април 1893 г., тя израства в многодетно семейство. Първите си стъпки в поезията прави в Търново, а по-късно, като учителка в село Афтане (днешно Недялско), трупа преки впечатления от живота на българската жена и село, които по-късно вдъхновяват творчеството ѝ.
Литературен път и исторически контекст
По време на следването си по славянска филология в Софийския университет (1911-1915), Багряна се докосва до лекциите на видни интелектуалци като проф. Иван Шишманов и Боян Пенев. В този период тя започва да общува с едни от най-големите български творци, сред които Димчо Дебелянов и Йордан Йовков.
Дебютът ѝ в списание „Съвременна мисъл“ през 1915 г. бележи началото на дълъг творчески път. Утвърждава се като поетеса от величина с издаването на емблематичната си книга „Вечната и святата“ през 1927 г. Животът ѝ е белязан както от успехи, така и от драматични обрати – от работата ѝ в „Вестник на жената“ до трудните моменти през 40-те години на миналия век и свидетелстването ѝ в процеса срещу Никола Вапцаров.
Личен живот и наследство
Личният живот на Багряна е също толкова наситен, колкото и творческият. След брака си с капитан Иван Шапкарев, тя се запознава с литературния историк Боян Пенев, чието влияние променя стила ѝ към свободен стих и нов ритъм. Нейният житейски път приключва на 23 март 1991 г. в София, малко преди да навърши 98 години.
Днес паметникът в 51-во СУ остава като доказателство за огромното влияние, което „вечната и святата“ поетеса продължава да упражнява върху българската културна памет.
