Авраамовите споразумения и иранската заплаха: Как ОАЕ се защитават от удари с дронове и ракети?
Обединените арабски емирства (ОАЕ) се намират в сложна ситуация, превръщайки се във все по-честа мишена на ирански атаки. Според данни на Deutsche Welle, от началото на конфликта в региона са регистрирани над 2800 удара с дронове и ракети срещу страната. Експерти посочват, че причината за това напрежение се крие в задълбочаващите се връзки на Емирствата със САЩ и Израел.
Връзките с Израел като катализатор на напрежението
Дипломатическите отношения, установени чрез Авраамовите споразумения през 2020 г., са основен фактор за враждебността на Техеран. „От гледна точка на Иран нещата изглеждат така: Израел ни удари силно, затова ще ударим приятелите на Израел“, коментира Майкъл Стивънс от Royal United Services Institute (RUSI). В отговор на зачестилите нападения, ОАЕ засилиха сътрудничеството си с Израел, като според платформата Axios са получили достъп до системата за противоракетна отбрана „Железен купол“.
Ситуацията се усложнява и от вековните териториални спорове за островите Абу Муса, Голям и Малък Тунб, както и от блокирането на Ормузкия проток. Абу Даби заема по-остра позиция срещу Иран в сравнение с останалите държави от Залива, което допълнително затвърждава геополитическото им позициониране.
Икономическият модел на ОАЕ под заплаха
Чинция Бианко от Европейския съвет за външна политика отбелязва, че иранските атаки имат екзистенциално измерение. Техеран се опитва да подкопае имиджа на ОАЕ като сигурен център за бизнес, туризъм и инвестиции – модел, заложен в стратегията „ОАЕ 2031“. Опитите на Иран да окаже натиск върху САЩ чрез атаки над Емирствата се оценяват от анализаторите като „изключително погрешна преценка“, тъй като това само сближава Абу Даби с Вашингтон.
Диверсификация и външна политика
ОАЕ следват курс, който все повече се различава от този на съседна Саудитска Арабия. Страната напусна ОПЕК през май и преследва агресивна външна политика в Африка. Според Волфрам Лахер от Германския институт за международни отношения и сигурност, намесата в държави като Либия, Судан и Сомалия цели осигуряване на стратегически ресурси и търговски маршрути.
Въпреки че емирските власти отричат пряко военно участие, Лахер посочва, че страната проектира влияние чрез местни партньори и недържавни въоръжени сили. „Военните интервенции могат да се разглеждат като инструмент за защита на тези икономически интереси“, заключава експертът.
