Защо България строи нови сгради, докато милиони жилища остават празни?

Самотни българи и „тъмни прозорци“: Нови данни за демографската картина у нас

България е изправена пред парадоксална ситуация на имотния пазар. Докато строителният сектор отчита рекорди, броят на необитаемите жилища в страната продължава да расте. Според актуални данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от NOVA, общият брой на българските домове надхвърля 4,3 милиона, но значителна част от тях остават празни.

Тревожна статистика: 1,7 милиона „тъмни прозорци“

Данните показват, че едва 60% от всички жилища в страната са реално обитаеми. Това означава, че близо 1,7 милиона имота стоят празни. Причините за това са комплексни – от засилената вътрешна миграция към големите градове и емиграцията в чужбина, до демографските процеси и застаряването на населението.

Често срещано явление е и придобиването на имоти с инвестиционна цел, както и съществуването на ваканционни жилища, които не се използват целогодишно. В области като Видин, Перник и Бургас процентът на необитаемите домове е особено висок, като във Видин той надхвърля 55%.

Строителният бум не спира

Въпреки големия брой празни жилища, строителството в България не забавя темповете си. През изминалата година са изградени 37 600 нови жилища в над 6 хиляди нови сгради. Най-голяма концентрация на нови обекти се наблюдава в София и Пловдив. Що се отнася до конструкцията, доминира стоманобетонът, докато панелното строителство е останало в историята с едва под 1% дял. Най-търсени остават двустайните и тристайните апартаменти.

Едночленните домакинства – новата реалност

Паралелно с ръста на празните имоти се променя и структурата на българското общество. Днес всяко трето домакинство в страната се състои от един-единствен човек. За последното десетилетие броят на живеещите сами се е увеличил с 5%, надхвърляйки 1 милион души.

Причините за този ръст варират в зависимост от региона. Ако във Видин и Габрово тенденцията е свързана със застаряването на населението и обезлюдяването, то в София тя се дължи на струпването на млади хора – студенти и работещи, които търсят самостоятелност. На противоположния полюс са области като Благоевград, Кърджали и Разград, където все още преобладават по-големи домакинства, включващи няколко поколения под един покрив.