Край на високите надценки? Експерти и производители обсъждат бъдещето на хранителния пазар
След ключова среща в Министерския съвет, представители на българския земеделски бранш изразиха умерен оптимизъм относно предложените мерки за овладяване на цените на хранителните стоки. Според браншовите организации правителството най-накрая показва политическа воля за справяне с тежката ситуация в сектора.
Прозрачност на агрохранителната верига
Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов заяви в ефира на „Здравей, България”, че мерките са навременни. Позицията му бе подкрепена от Цветан Цеков, председател на браншовата камара „Плодове и зеленчуци”, който подчерта важността на „осветляването” на веригата. Чрез нов регистър ще стане ясно на какви цени се купуват продуктите, през колко посредници преминават и кой реално изкривява пазарната цена.
„Българското” трябва да бъде наистина българско
Един от акцентите в дискусията беше контролът върху етикетите. Венцислав Върбанов е категоричен: когато на един продукт пише „българско”, той задължително трябва да е произведен с български суровини. В момента производителите са изправени пред сериозна конкуренция от масов внос на мляко от Полша, Унгария и потенциално от Украйна, което затруднява реализацията на родната продукция.
Данъчни облекчения и таван на надценките
Обсъждани бяха и идеи за намаляване на ДДС върху храните, като пример бе дадена Румъния. Цветан Цеков отбеляза, че подобен ход би преустановил кражбите на данъци, ще повиши потреблението и ще свали крайните цени за потребителите. От своя страна, икономистът Румен Гълъбинов коментира, че в останалите държави от еврозоната ДДС върху хранителните стоки често е наполовина по-нисък от стандартния, докато в България той е еднакъв за всички стоки.
Какво означава „справедлива цена”?
Марк Цеков, главен секретар на браншовата камара „Плодове и зеленчуци”, посочи пред NOVA NEWS, че целта на мерките е да се разбере дали високите цени имат спекулативен характер. Според него справедливо е земеделският производител да получава около 2/3 от крайната цена на продукта. Икономистът Румен Гълъбинов пък добави, че „справедливата цена” е аналитичен инструмент, но подчерта, че пазарните цени се определят от веригата на добавената стойност, което прави административното налагане на таван на надценките сложна задача.
Диалогът между държавата и производителите предстои да продължи с нови срещи, за да се намери баланс между защитата на българския суверенитет в производството на храни и достъпността на продуктите за крайния потребител.
