Кои 36 държави подкрепиха специалния трибунал срещу Путин в Хага?

Тридесет и шест държави, предимно от Европа, официално се присъединиха към инициативата за създаване на специален трибунал, който да потърси отговорност от руския президент Владимир Путин за престъплението „агресия“ срещу Украйна. Седалището на институцията ще бъде в холандския град Хага.

Решението бе формализирано по време на годишната среща на министрите на външните работи на Съвета на Европа. Организацията пое водеща роля в запълването на юрисдикционната празнина, която остава след действията на Международния наказателен съд (МНС).

Структура и функции на новата институция

Министрите одобриха ключова резолюция, която определя структурата и функциите на управителния комитет. Неговите отговорности включват одобряването на годишния бюджет, приемането на вътрешни правила и избора на съдии и прокурори. Важен елемент от споразумението е ангажиментът на всички участващи държави да зачитат независимостта на бъдещите съдебни производства.

Украинският външен министър Андрий Сибига, цитиран от Euronews, определи събитието като „точка без връщане“. „Специалният трибунал става правна реалност. Малцина вярваха, че този ден ще дойде, но той дойде“, заяви Сибига, правейки паралел с историческите Нюрнбергски процеси. Той допълни, че чрез този трибунал Путин ще влезе в историята не като лидер, а като престъпник.

Кои държави подкрепиха инициативата?

В списъка на подписалите резолюцията влизат: Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Република Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Обединеното кралство. Единствените държави извън Европа, които се присъединиха, са Австралия и Коста Рика.

Въпреки подкрепата на Европейския съюз, четири държави членки – България, Унгария, Малта и Словакия – не се присъединиха към резолюцията към момента. Списъкът с участници остава отворен за нови страни.

Ще се изправи ли Путин пред съд?

Създаването на този трибунал е належащ приоритет, тъй като МНС може да преследва престъплението „агресия“ само когато то е приписано на държава-участничка. Русия не е подписала Римския статут и може да блокира решения в Съвета за сигурност на ООН чрез правото си на вето.

За разлика от военните престъпления, агресията се разглежда като престъпление на лидерството. Тя обхваща т.нар. „тройка“ – президент, министър-председател и външен министър, заедно с висши военни командири.

Въпреки решимостта на съюзниците, експертите посочват, че е малко вероятно Владимир Путин да бъде изправен пред съд в близко бъдеще. „Тройката“ се ползва с имунитет от задочни процеси, докато е на власт. Прокурорите могат да повдигнат обвинения срещу Путин и неговия външен министър Сергей Лавров, но съдебните заседания ще останат „замразени“, докато обвиняемите не напуснат постовете си.