Анализ: Руската икономика и армия под натиск – как войната променя Русия отвътре?
Когато на 24 февруари 2022 г. Владимир Путин даде началото на инвазията в Украйна, очакванията в Кремъл бяха за светкавична военна кампания. Днес обаче, след повече от две години, ситуацията е коренно различна. Раджан Менон, старши научен сътрудник в Института „Залцман“ към Колумбийския университет, в свой анализ за британския вестник „Гардиън“ посочва, че войната, замислена като най-голямото постижение на Путин, е на път да се превърне в негов най-тежък провал.
Войната се пренася на руска територия
Ако в началото на конфликта обикновените руснаци възприемаха войната като нещо, което се случва далеч от дома, днес реалността е друга. Украински дронове и ракети редовно поразяват цели дълбоко в руската територия, често на повече от 1000 километра от границата. Този нов етап на конфликта директно засяга сигурността на гражданите и променя обществените нагласи.
Икономически срив и остър недостиг на кадри
Войната нанесе тежък удар по икономическата стабилност на Русия. Огромната нужда от жива сила за фронта и военната промишленост доведе до критичен недостиг на работна ръка. Въпреки че безработицата отбеляза рекордно ниски нива (2,2% през март), това доведе до стагнация на малкия бизнес и скок в инфлацията.
Данните на Търговско-промишлената палата на Русия са тревожни: близо две трети от малките предприятия не отчитат печалба през първото тримесечие на 2026 г. Икономическият растеж, който през 2024 г. беше 4,9%, спадна до 1% през 2025 г., а през първото тримесечие на 2026 г. БВП на страната се сви с 0,3% на годишна база.
Фронтовата линия: Минимален напредък и огромни загуби
На бойното поле руската армия среща сериозни трудности. През изминалата година Русия е завзела едва 0,8% от украинската територия, плащайки за това с над 400 000 жертви, от които 200 000 убити. Експертът подчертава, че през април тази година Русия е загубила повече територия, отколкото е успяла да превземе – тенденция, която не е наблюдавана от есента на 2023 г.
Признаци на тревога в Кремъл
Вътрешната политика също отразява напрежението в Москва. Охраната на Путин е значително засилена, а публичните му изяви и пътувания са ограничени. Символично е и отсъствието му от фронтовата линия – за разлика от президента на Украйна Володимир Зеленски, Путин не е посещавал войниците си от март миналата година.
Кремъл засилва и информационната блокада. След блокирането на водещи световни социални мрежи, властите започнаха ограничения и върху Telegram – платформа, използвана от близо 50% от руснаците за алтернативна информация.
„Въпреки че съдбата на Путин не е непременно предрешена, неговата война се проваля“, заключава Раджан Менон. Според анализатора, дори военните паради, като този на 9 май, рискуват да се превърнат в реквием за някогашните геополитически амбиции на руския президент.
