Геоложка мистерия: Как разцепването на Африка разкрива тайните на човешката еволюция
Геолози направиха шокиращо откритие – африканският континент се разцепва много по-динамично, отколкото се предполагаше досега. Активен разлом в региона е достигнал „критичен праг“, който в далечното бъдеще неминуемо ще доведе до разделянето на континента и появата на нов океан.
Макар за човешкото възприятие няколко милиона години да звучат като вечност, в геоложки мащаб това е само кратък миг. „Открихме, че рифтингът в тази зона е по-напреднал и земната кора е значително по-тънка, отколкото някой е предполагал“, обяснява геоученият Крисчън Роуън от Колумбийския университет.
Тектониката никога не спира
Континентите, които днес познаваме, не са неподвижни. Преди около 200 милиона години те са били обединени в един суперконтинент, а движението на тектоничните плочи продължава и днес. Когато плочите се раздалечават, се създават условия за раждането на нови океански басейни.
Източноафриканската рифтова система е идеален пример за този процес. Африканската плоча се разделя на две части: масивната Нубийска плоча на запад и по-малката Сомалийска плоча на изток, включваща остров Мадагаскар.
„Шийно изтъняване“ – критичният момент
В хода на изследването, публикувано в списание Nature Communications, учените анализират Турканския рифт в Кения и Етиопия. Измерванията показват, че в центъра на разлома земната кора е дебела едва 13 километра, при средно 35 километра в периферията.
Когато кората изтънее под 15 километра, тя навлиза във фаза на „шийно изтъняване“ (necking). „Колкото по-тънка става кората, толкова по-слаба е тя, което допълнително ускорява процеса на разкъсване“, посочва Роуън. В бъдеще магмата ще изригва отдолу, запълвайки разлома и оформяйки дъното на нов океан, който ще бъде залят от водите на Индийския океан.
Връзката с произхода на човека
Изненадващо, тези геоложки процеси хвърлят нова светлина върху човешката история. Турканската зона е известна с богатите си фосилни находки от ранни хоминини. Новите данни показват, че тектоничната активност вероятно е създала перфектните условия за съхранение на тези фосили чрез натрупване на седименти.
Времевото съвпадение между фазата на „шийно изтъняване“, започнала преди 4 милиона години, и възрастта на откритите там останки, едва ли е случайност. Учените предполагат, че именно геоложката динамика е „консервирала“ доказателствата за нашата еволюция, превръщайки региона в ключово място за палеоантропологията.
Предстоят нови проучвания, които ще изследват как тези тектонични промени са повлияли не само върху географията на планетата, но и върху еволюционния път на нашите предци.
