Съдебен контрол върху „Лукойл“: Депутати предлагат реформи в режима на особения управител

Законодателни промени за „Лукойл“ в България: Какво предвижда проектът на „Прогресивна България“?

Депутати от парламентарната група на „Прогресивна България“ внесоха в Народното събрание проект за законодателни промени, които целят сериозно ограничаване и реформиране на режима на особения търговски управител в предприятията на „Лукойл“ у нас, съобщи БГНЕС.

Възстановяване на съдебния контрол

Основен акцент в предложението е възстановяването на съдебния контрол върху действията на управителя. В случай че текстовете бъдат гласувани, всички негови решения – включително сделки, засягащи собствеността на дружествата – ще подлежат на обжалване пред съда. Към настоящия момент тези актове не попадат под подобен надзор.

Законопроектът предвижда механизъм за оспорване на сделки, сключени без изричното одобрение на Министерския съвет. Институции като министъра на икономиката, кабинета, прокуратурата, както и акционери в дружествата, ще имат правото да предявяват искове за тяхната нищожност.

Отчетност и нови задължения

Въвежда се стриктно изискване особеният управител да представя ежемесечен доклад за своята дейност пред министъра на икономиката. Същевременно се регламентират срокове за завеждане на дела: те са ограничени до 14 дни от момента на узнаване и до три месеца от самото извършване на сделката.

Тези мерки идват като реакция на сегашния режим, наложен след американските санкции срещу „Лукойл“. Предишното мнозинство даде широки правомощия на управителя, включително възможност за продажба на активи, въпреки наложеното от президента Румен Радев вето, което по-късно бе отхвърлено от парламента.

„Лукойл“ и държавата: Искове и бъдещи планове

Ситуацията около компанията се усложнява от предявен иск за близо 3 млрд. евро срещу българската държава, свързан с дейността на дружествата. Според настоящия особен управител Румен Спецов, компаниите работят стабилно и спазват санкционния режим, а претенциите са с финансов характер.

На фона на тези процеси се дискутира и евентуалното обратно изкупуване на рафинерията „Лукойл-Нефтохим“ от държавата. Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че е необходима сериозна оценка на стойността и ползите от такъв актив, но подчерта, че темата не стои на преден план. От своя страна, бившият вицепремиер и икономически министър Николай Василев изрази скептицизъм, отбелязвайки, че държавата не винаги е ефективен управител на търговски предприятия.

Предстои законопроектът да бъде подложен на парламентарно обсъждане.