Рециклирането на Балканите: България изостава, Словения дава пример

От сметищата към кръговата икономика: Как Балканите се справят с отпадъците?

Балканският регион е изправен пред сериозно предизвикателство в управлението на отпадъците. Докато Европейският съюз (ЕС) поставя амбициозни цели за 2035 г. – рециклиране на над 65% от битовите отпадъци и ограничаване на депонирането до 10% – данните показват, че пътят към „нулеви отпадъци“ е дълъг и неравен.

България и реалността на рециклирането

По данни на Столичната община и Европейската комисия, България е сред страните в ЕС с най-ниски нива на рециклиране – под 20% при средно 48% за Съюза. Според Евростат за 2023 г. страната ни рециклира едва 16,7% от битовите си отпадъци. За сравнение, лидери в Европа са Германия (68,7%), Австрия (62,8%) и Словения (59,8%).

Словения – балканският първенец

Словения е единствената страна от региона, която успешно се доближава до европейските стандарти. Чрез системата „от врата до врата“ и прилагането на принципа „замърсителят плаща“, словенците са постигнали над 59% рециклиране. Домакинствата се стимулират финансово да разделят отпадъците си правилно, което води до по-ниски такси смет.

Останалите страни на Балканите

Ситуацията в останалите държави на полуострова е пъстра:

• Турция: Чрез програмата „Нулеви отпадъци“, стартирана през 2017 г., страната отчита значителен напредък. През 2025 г. рециклираните отпадъци достигат 37,5%, а депозитните системи се разширяват национално.
• Хърватия: С ниво на рециклиране от 36%, страната активно прилага „плащаш, колкото изхвърляш“ и депозитни системи, с крайна цел 65% до 2030 г.
• Румъния: С едва 12,4% рециклиране, страната остава сред последните в ЕС, въпреки въвеждането на машини за връщане на бутилки.
• Албания, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Северна Македония: Тези страни все още се борят с ниски нива на преработка (под 20%), липса на инфраструктура, честа употреба на незаконни сметища и бавно внедряване на разделното събиране.

Предизвикателства пред региона

Основните пречки пред балканските страни са липсата на модерни мощности, слабото медийно покритие на темата и трудностите при налагането на санкции. Според доклади на институции като Европейската комисия и местни статистически служби, основната част от отпадъците все още се депонира, което налага спешни инвестиции и по-строг контрол.