Черна дупка поглъща звезда: Какво причинява редките „сини проблясъци“ в дълбокия Космос?
Учени от години се опитват да разгадаят произхода на LFBOT – редки, но изключително мощни светлинни експлозии в дълбокия Космос. Ново изследване, публикувано онлайн от екип на университета „Корнел“ в Ню Йорк, предлага хипотезата, че тези феномени са резултат от катастрофален сблъсък между звезди и свръхплътни космически обекти.
Какво представляват LFBOT?
От 2018 г. насам феноменът е наблюдаван едва 14 пъти. Астрономите са регистрирали необичайно ярки сини проблясъци, известни като „Luminous Fast Blue Optical Transients“ (ярки бързи сини оптични преходни явления). Според британския „Дейли мейл“, цитиран от БГНЕС, тези обекти избухват много по-бързо и светят до 100 пъти по-интензивно от всички останали познати източници на светлина.
LFBOT се появяват и изчезват с поразителна скорост, достигайки пика си и угасвайки само за няколко дни. За разлика от типичните звездни експлозии, които продължават седмици, тези явления запазват своето синьо сияние, което подсказва, че остават изключително горещи през целия си кратък живот. Д-р Аня Нюджънт, ръководител на проучването, подчертава, че това ги прави „различни от всичко, което сме наблюдавали досега“.
Сблъсък на титани: Черна дупка и звезда Wolf-Rayet
За да разберат природата на тези проблясъци, изследователите са анализирали галактиките, в които те са засечени. Данните сочат, че LFBOT вероятно се пораждат от взаимодействието между свръхплътни обекти – като черни дупки или неутронни звезди – и ярки звезди от типа Wolf-Rayet.
Процесът започва в двойна звездна система, където по-голямата звезда „поглъща“ външните слоеве на своята спътница. Когато „поглъщащата“ звезда колабира под собствената си тежест, тя се превръща в компактен обект (черна дупка или неутронна звезда).
Гравитационна енергия и космически струи
„Когато компактният обект навлезе в звездата Wolf-Rayet, той може бързо да погълне звездната материя и да освободи огромно количество гравитационна енергия“, обяснява проф. Брайън Мецгер, съавтор на изследването. Част от тази енергия създава мощни струи, които при сблъсъка си с околната материя произвеждат изключително горещия и кратък проблясък.
Що се отнася до локацията на тези събития – често далеч от ядрото на галактиките – учените смятат, че обектите са получили специфичен „тласък“, който ги е изхвърлил от местата с най-гъста концентрация на звезди. Това изследване хвърля нова светлина върху драматичния край на живота на звездите и динамичните процеси в далечните краища на Вселената.
