„Чувствам се като ходещ мъртвец“: Жените в Афганистан пред лицето на забраната за образование

Алия – чието име е променено от съображения за сигурност – е изминала стотици километри от родното си село до Кабул, за да избегне съдба, която мнозина в нейната държава приемат като неизбежна: брак по принуда. Нейната история, споделена от BBC, разкрива тежката реалност за жените в Афганистан, където възможностите за личностно развитие са сведени до минимум.

Рисковано пътуване към свободата

Миналата година 19-годишната Алия и нейната братовчедка предприемат рисковано пътуване с такси до столицата. Покрити от глава до пети, така че да се виждат само очите им – съгласно строгите правила на талибаните – те преминават през контролни пунктове, където жените нямат право да пътуват на дълги разстояния без мъж придружител. За щастие, двете момичета успяват да достигнат Кабул.

„Излъгах семейството си, че идвам тук, за да се срещна с приятели. Истинската причина е, че ако бях останала в Дайкунди, щяха да ме принудят да се омъжа“, разказва Алия. Вместо семеен живот, тя избира курс по английски език – една от малкото останали вратички за образование след началното училище в страната.

Образованието като недостижима мечта

Изминаха почти пет години, откакто талибаните забраниха на момичетата над 12 години да посещават училище. Според данни на ООН, ако забраната се запази до 2030 г., повече от два милиона момичета ще бъдат лишени от правото на знание в страна с едни от най-ниските нива на грамотност в света.

Семейството на Алия е сред малкото, които подкрепят желанието ѝ за обучение, но дори те се чувстват безсилни. „Преди забраната родителите ми ме насърчаваха да стана пилот. Сега казват, че най-доброто за мен е да се омъжа, защото не мога да уча или да работя“, споделя тя.

Живот в очакване на промяна

Историята на Алия не е изолиран случай. Много други жени, като Шама и нейната сестра Нора, споделят усещането за живот в „затвор“. За тях мечтата за образование често се сблъсква с горчивата реалност на принудителните бракове и социалната изолация.

„Да имаш съпруг не е единствената мечта на една жена“, категорична е Шама, която въпреки че е омъжена, продължава да страда от невъзможността да реализира потенциала си.

Въпреки страховете и постоянния натиск, Алия остава непоколебима в решението си да се съпротивлява. „Ще чакам. Ще се съпротивлявам до последния си дъх“, заявява тя, превръщайки се в символ на борбата на едно цяло поколение афганистански момичета, които отказват да се откажат от мечтите си.