18–20 кафяви мечки обитават Витоша, Плана и Верила: как да се предпазим от среща с тях
Безопасно ли е да се разхождаме сред природата след трагичния инцидент, при който млад мъж загуби живота си на Витоша? Според експерти по съдебна медицина най-вероятната причина за смъртта е нападение от кафява мечка и нейното малко. Случаят отново повдигна въпроса за съжителството между хората и дивите животни в планините около София.
По официални данни около 18–20 кафяви мечки обитават районите на Витоша, Плана и Верила. Как да избегнем опасна среща с тях и какви мерки предприемат институциите след трагедията? Темата беше обсъдена в ефира на bTV с участието на д-р Никола Дойкин – експерт „фауна“ в Природен парк „Витоша“, Владимир Тодоров – експерт по мечките в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и основател на платформата „Мечешки истории“, както и Александър Дуцов – старши експерт „Опазване на видове“ във WWF.
Няма засечени пресни следи от мечки в района
По думите на Владимир Тодоров, към момента няма установени пресни следи от мечки в района на инцидента.
„Към момента не сме констатирали пресни следи от присъствие на мечки. Поставени са доста камери – фотокапани. Скоро ще проверим отново тяхното състояние и дали има заснети кадри. Ще направим още обходи за следи, но това нищо няма да докаже, защото в планината животни има и всяко едно може да се движи свободно“, обясни той.
Експертът подчерта, че дори камера да заснеме мечка, няма как да се установи дали става дума за същото животно, участвало в инцидента. Единственото сигурно заключение би било, че в района има присъствие на мечка.
Как да избегнем среща с мечка в планината?
Според специалистите превенцията е най-важната мярка. Д-р Никола Дойкин подчерта, че хората трябва да избягват близки срещи с диви животни и да бъдат по-шумни по време на преходи.
„Първо – избягването на срещата с каквито и да е диви животни. Ако възникне такава среща, трябва да държим животните настрана от нас или да сме по-шумни в планината“, посочи той.
Значението на чистотата и отпадъците
Д-р Дойкин обърна специално внимание на проблема с боклуците в планината:
„Собствениците и ползвателите на различни обекти в планината трябва да поддържат чистота около обектите, които стопанисват. Дори опаковки от храна миришат на животните като нещо, което може да се яде. Така те се привличат и скъсяват дистанцията.“
„Проблемна мечка“, а не „стръвница“
По думите на Владимир Тодоров терминът „стръвница“ вече е остарял и не отговаря на научните разбирания.
„Днес използваме понятието ‘проблемна мечка’. Някога се е смятало, че ако мечката яде месо, става стръвница. Всички мечки ядат месо – те са хищници“, обясни той.
Експертът уточни, че мечката не е задължително да бъде проблемна, за да нападне човек. Атака може да има, когато животното е стреснато, уплашено, ранено или поставено в ситуация, в която според него няма път за бягство.
Според световни изследвания критичната дистанция е около 20 метра. Ако човек се окаже по-близо, рискът от атака значително нараства.
Туристите често подценяват риска
Александър Дуцов от WWF посочи, че след трагичния инцидент напрежението в социалните мрежи е осезаемо, особено сред семейства с деца.
„Много хора се притесняват, най-вече родителите“, коментира той.
В същото време Дуцов увери, че няма данни за случаи, при които мечка е нападнала група хора.
„До момента нямаме информация за трагичен инцидент с повече от един човек. Големите групи и семействата с деца са по-защитени, защото са шумни, а мечките по принцип избягват човешко присъствие.“
Опасността от самостоятелни преходи и слушалки
Според експерта сериозен проблем остава поведението на хора, които се движат сами в планината.
„Все още има хора, които излизат сами, тичат и носят слушалки. Това е много тревожно“, предупреди Дуцов.
Той обясни, че мечката често подава предупредителни сигнали, преди да реагира агресивно.
„Животното първо издава звук или предупреждава. Когато си със слушалки, дори не можеш да реагираш навреме.“
