Битка с нелоялните търговски практики: Ще се овладеят ли високите надценки у нас?
Въпросът за това как България може да постигне баланс между доходите на гражданите и цените на стоките в магазините остава водеща тема в обществения дебат. В ефира на „Здравей, България“ президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев анализираха причините за инфлацията, състоянието на бюджетния дефицит и бъдещето на административния сектор.
Нелоялни търговски практики: Защо млякото е по-скъпо, отколкото в Европа?
Според Пламен Димитров цените на много стоки у нас значително надвишават тези в страни като Германия, Франция и Нидерландия. Лидерът на КНСБ посочва, че това се дължи на нелоялни търговски практики, големи надценки и господстващо положение на пазара.
„Търговци, които оперират и в чужбина, там поддържат надценка от около 30%, докато в България за същите стоки, например млякото и млечните продукти, надценката достига до 130%“, подчертава Димитров.
Васил Велев от АИКБ е категоричен, че наличието на нелоялни практики е безспорен факт. Той допълни, че тези практики трябва да бъдат ясно разписани в закона, за да могат регулаторните органи да работят ефективно. Велев обаче изрази опасение, че някои текстове в текущите законопроекти могат да създадат проблеми при евентуално недобросъвестно отношение от страна на държавната администрация.
Бюджетен дефицит и спорове за заплатите в администрацията
Дискусията засегна и въпроса за разходите за заплати в бюджетния сектор. По данни на служебното правителство, цитирани от Велев, за първото тримесечие са платени 580 милиона евро повече за възнаграждения. Пламен Димитров обаче оспори тези цифри, пояснявайки, че годишният бюджет за заплати е 13,4 милиарда евро. Според него 5% увеличение на годишна база възлиза на 650 милиона евро, което е значително по-различна сума.
Що се отнася до сектора на сигурността и правосъдието, Велев сигнализира за сериозен преразход. От своя страна Димитров отбеляза наличието на „големи дисбаланси“. По думите му, докато някои служители с ниски заплати са получили 15% увеличение, при други с високи доходи ръстът е достигнал 70%. Синдикалният лидер не изключва съкращения именно в тези групи с големи дисбаланси, но подчерта, че останалите сектори не трябва да бъдат засегнати.
Опасна ли е границата на дефицита?
Председателят на АИКБ Васил Велев предупреди, че бюджетният дефицит вече е преминал прага от 3%. Според него, ако не се предприемат спешни мерки до края на годината, дефицитът може да придобие „много сериозни размери“. Пламен Димитров предложи различна гледна точка, посочвайки, че основният двигател на дефицита не са заплатите, а разходите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
