Снимка: Google Street View
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) преминава към нов, проактивен модел на работа, насочен към пълна прозрачност и бърза реакция при пазарни деформации. Това обяви председателят на регулатора доц. Росен Карадимов при представянето на годишния отчет на настоящия състав. Данните сочат, че общественото доверие към институцията се повишава, като броят на подадените сигнали е нараснал с над 300%.
КЗК вече не изпълнява ролята на ценови регулатор, а на орган за ранно идентифициране на пазарни рискове. „Променихме логиката на правоприлагането – от реактивно към проактивно регулаторно поведение“, подчерта доц. Карадимов. Според него основната цел е дисциплиниране на пазарното поведение чрез мониторинг, секторни анализи и публичност. Защитата на конкуренцията се дефинира като правна, икономическа и обществена задача от първостепенна важност.
С приоритет пред антимонополния орган са пазарите със съществено социално-икономическо значение. По данни на БГНЕС, през 2024 г. общият обем на секторите храни, горива и фармация надхвърля 23 млрд. евро (15 млрд. евро за храни, 5 млрд. евро за горива и 3 млрд. евро за фармацевтичния сектор). КЗК вече проведе мащабни секторни анализи, които разкриха сериозни структурни деформации, особено по веригата на доставки на хранителни стоки. Това доведе до образуване на производства срещу търговските вериги „Кауфланд“ и „Т-Маркет“.
Една от ключовите цели на КЗК е разкриването на координация между фирми при участие в обществени поръчки. През последната година комисията извърши внезапни проверки на място в пет дружества със съдействието на МВР. Разследванията обхващат доставки на болнична храна и поддръжка на IT оборудване. До момента в две отделни производства са обвинени общо 7 фирми за участие в картелни споразумения.
Във фармацевтичния сектор КЗК проучва причините за недостига на лекарства и рисковете от изкривяване на пазара. Паралелно с това, при пазара на горива, органът следи за антитръстови нарушения, като вече е образувано производство срещу групировката „Лукойл“. След усложняването на обстановката в Близкия изток, КЗК представи пакет от 23 антикризисни мерки за стабилизиране на сектора.
Статистиката показва осезаемо увеличение на гражданската и институционалната активност. Общият брой на сигналите се е повишил от 155 през 2024 г. до 633 през последната година. Значително се увеличават и сигналите чрез анонимния канал – от 167 до 653. Особено показателен е ръстът при сигналите за тръжни манипулации, подадени от възложители, които скачат от 2 през 2023 г. на 25 през новия мандат.
За подобряване на комуникацията с бизнеса и обществото, КЗК създаде Обществен съвет, включващ синдикати, работодателски организации и експерти. Чрез този механизъм регулаторът цели да изгради устойчиви политики, които да гарантират честна конкуренция в интерес на българските потребители.
"Докато падат бомби, не можем да спрем Ебола": Тедрос призова за примирие в Конго Световната…
Администрацията на Тръмп ограничи достъпа на експерти до СЗО по време на епидемията от ебола…
Спешните екипи под обсада: Нужни са спешни мерки и по-строги наказания за агресорите Наличието на…
Съдът пусна на свобода Александър Георгиев след трагедията с 16-годишно момиче в Благоевград Разследването на…
Незаконните строежи в местността "Баба Алино" влизат в дневния ред на Общинския съвет във Варна…
Министър Василев: Дигиталната трансформация на цялата държава е следващият приоритет Министърът на иновациите и дигиталната…
Leave a Comment