Ще поскъпне ли хлябът? Глобален дефицит на пшеница вдига цените

Глобалните пазари на основни хранителни стоки преминават през динамичен период, белязан от засилено търсене и промени в нивата на производство. Пред изпълнителния директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов, в интервю за Bulgaria ON AIR, бе направен анализ на текущата ситуация с пшеницата, слънчогледа и захарта.

Глобален недостиг на пшеница

В световен мащаб се наблюдава спад в производството на пшеница с около 5-6%, като основните причини са неблагоприятните условия в ключови страни производителки като САЩ и Австралия. Този недостиг, съчетан с увеличеното търсене от страна на гиганти като Индия и Китай, доведе до значително покачване на котировките. Ако преди година цената на тон пшеница в САЩ е била под 200 долара, то днес тя достига 250 долара.

Ситуацията с пшеницата в България

Добрата новина за българските потребители е, че страната ни не е застрашена от недостиг. „Очакваната реколта е около 6 млн. тона, като за изхранване на населението и фуражи са необходими не повече от 2 млн. тона“, посочи Васил Симов. Това означава, че България ще разполага със значителен излишък за износ.

Въпреки изобилието на местно ниво, цените у нас няма да останат изолирани от световните тенденции. Експертът прогнозира, че след прибирането на реколтата е възможно поскъпване на пшеницата с до 20% спрямо нивата от миналата година, като крайната цена ще зависи пряко от качеството на зърното.

Олио и слънчоглед нагоре, захар – надолу

Тенденцията към поскъпване обхваща и пазара на слънчоглед. Русия, като най-голям световен производител, отчита слаба реколта, което тласка цената до около 720 долара на тон. В резултат на това цената на олиото отбелязва постоянен ръст от около 25% през последната година. Бъдещата ценова динамика при тази суровина ще зависи до голяма степен от резултатите от реколтата в Русия и България.

На обратния полюс е пазарът на захар. През последната година се наблюдава трайна тенденция на поевтиняване. Основният фактор за това е по-слабото потребление на сурова и рафинирана захар, въпреки че обемите на производство остават значителни.