Край на тайната на заплатите: Какви промени очакват служителите и бизнеса в България?
Тайната на заплатите скоро може да остане в миналото. В ефира на „Нова Нюз“ експерти по човешки ресурси, представители на бизнеса и юристи дискутираха предстоящите промени в трудовото законодателство, които поставят фокус върху прозрачността на възнагражденията. В дебата участваха Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора, Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, и адвокатът по трудово право Радостина Янева.
По-голяма прозрачност за служителите
Стефка Танчева подчерта, че най-съществената промяна дава право на всеки служител да изиска информация относно това какво е неговото възнаграждение спрямо колеги на същата позиция и категория труд. Работодателят ще бъде длъжен да предостави отговор в 14-дневен срок, като при наличие на разлика в заплащането ще трябва да представи конкретни аргументи за това.
Освен това, директивата предвижда задължително посочване на диапазона на възнаграждението във всяка обява за работа. „Трябва да бъдат описани и критериите, въз основа на които се определя заплащането – изискванията, стандартите и работните процеси“, обясни Танчева. Тя призова бизнеса активно да участва в общественото обсъждане до 2 юни, за да се намери работещ модел, който не натоварва излишно администрацията.
Бизнесът предупреждава за административна тежест
От страна на работодателите, Добрин Иванов от АИКБ изрази скептицизъм относно мащаба на регулацията. „Опитваме се да решим проблем, който в България не е толкова масов“, заяви той, визирайки неравенството в заплащането между половете. Според Иванов новите изисквания ще създадат сериозни затруднения за малкия и средния бизнес, включително необходимост от назначаване на отговорни лица и допълнителни разходи.
Иванов припомни, че обективните фактори за разлика в заплащането включват уменията, положените усилия, поеманата отговорност и специфичните условия на труд.
Предизвикателства пред работодателите и правни нюанси
Адвокатът по трудово право Радостина Янева добави, че категоризирането на служителите е сложен процес, който представлява предизвикателство за целия Европейски съюз. Тя уточни, че новите промени не забраняват различното заплащане, стига то да бъде обективно обосновано.
„В случаите, когато разликата надхвърля 5% и няма аргументирана обосновка, за работодателите ще възникнат допълнителни задължения. Те ще трябва да докладват пред Комисията за защита от дискриминация и да въведат така наречените коригиращи мерки“, обясни Янева.
