България е сред най-уязвимите държави в Европа пред лицето на енергийната криза

България, заедно с Румъния и Унгария, се нарежда сред държавите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които са най-силно изложени на рисковете от енергийната криза, предизвикана от блокадата на Ормузкия проток. Това е основният извод в доклада на атеуш Дадей, регионален икономист за ЦИЕ в „Кофас“ (Coface), и Богдан Ничисоу, регионален мениджър „Разширена информация“ в организацията.

Според експертите, цитирани от БГНЕС, настоящият конфликт в Близкия изток надхвърля рамките на енергийна криза. Степента на въздействие върху всяка отделна страна зависи от нейната фискална свобода, паричната гъвкавост и стабилността на нейните институции.

Глобален шок в предлагането на суровини

Блокадата на Ормузкия проток генерира глобален шок, който засяга доставките на суров петрол, природен газ, торове, алуминий и нефтохимически продукти. Тъй като почти всяка стока зависи от тези суровини, светът е изправен пред по-високи цени и макроикономическо напрежение. Дадей подчертава, че за разлика от кризата през 2022 г., сега в Европа не се очаква недостиг на физически обеми, а основният проблем остава ценовият шок.

Икономически последствия за българските домакинства

Един от най-сериозните процеси в момента е т.нар. „унищожаване на търсенето“. Високите разходи за енергия принуждават домакинствата да ограничават потреблението на несъществени стоки, което води до спад в икономическия растеж.

Данните на „Кофас“ показват, че българските домакинства са особено уязвими, тъй като отделят около 5% от бюджета си за гориво, а цените са нараснали с 25% на годишна база. Аналогична е ситуацията в Румъния и Литва. За сравнение, Полша се опитва да тушира негативния ефект чрез държавни субсидии и данъчни облекчения, макар това да натоварва обществените финанси.

Проблемът с енергийната интензивност

Основната слабост на България, според анализаторите, е високата енергийна интензивност на БВП. Страната използва еквивалента на почти 300 килограма петрол за всеки 1000 евро БВП, което е три пъти над средното ниво за еврозоната. Ситуацията се усложнява от факта, че страната ни внася почти 100% от необходимия си природен газ.

Румъния и Унгария: Кризисни точки в региона

Богдан Ничисоу отбелязва, че румънската икономика е подложена на най-голям стрес поради високата инфлация (над 10% към април) и ограничената възможност за облекчаване на паричната политика от страна на централната банка.

Унгария, от своя страна, изпитва огромно напрежение поради факта, че вносът на енергия представлява 4,6% от БВП, а потреблението на енергия заема 15,9% от потребителската кошница.

„Няма държава, която може да се размине с шока от конфликта в Близкия изток, но всяка страна поема риска по различен начин в зависимост от гъвкавостта на политиките ѝ“, заключават експертите от „Кофас“. Въпреки опасността от стагфлация, анализаторите отбелязват, че страните от ЦИЕ все пак демонстрират по-голяма енергийна устойчивост в сравнение с шока от 2022 г.