Енергийният преход в Европа: Могат ли ВЕИ да ни спасят от екстремните горещини?
Европа е изправена пред необичайно гореща вълна, която принуди международни експерти да отправят сериозен призив за отказ от зависимостта от изкопаемите горива. Огромни части от континента се задушават от рекордни за месец май температури, които според метеоролозите са пряк резултат от задълбочаващите се климатични промени.
Топлинен купол над Европа
Според информация от Euronews, няколко европейски държави са попаднали под влиянието на „изключително необичаен и мощен“ топлинен купол. Това атмосферно явление задържа горещината и става все по-често поради причинените от човека промени в климата. Лондон и Париж отчетоха температури съответно с 16°C и 14°C над климатичната норма, поставяйки нов исторически рекорд за най-горещ майски ден. Дори региони като Осло регистрираха необичайните 18°C.
Фридерике Ото, професор по климатология в Imperial College London, подчертава, че тези събития носят всички белези на климатичните промени. „Да видим 35°C във Великобритания през пролетта е поразително, но науката е категорична – климатичните промени правят горещите вълни по-горещи, по-дълги и по-чести“, добавя тя.
ООН: Време е за отказ от изкопаемите горива
Саймън Стийл, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), определи горещата вълна като „брутално напомняне“ за климатичната криза. Основният проблем според ООН е зависимостта от въглища, нефт и газ, които са отговорни за близо 90% от глобалните емисии на въглероден диоксид. Стийл посочва, че решенията са ясни: бърз преход към чиста енергия, която е по-евтина и икономически по-сигурна.
ВЕИ изпреварват изкопаемите горива
Данни на SolarPower Europe сочат, че слънчевата енергия вече спестява милиарди евро на Европа чрез намаляване на вноса на газ. През миналата година вятърната и слънчевата енергия за първи път произведоха повече електроенергия в ЕС от изкопаемите горива, формирайки 30% от енергийния микс (според доклад на Ember).
Предизвикателства пред ЕС
Въпреки напредъка, икономики като Италия и Нидерландия все още срещат трудности при пълното декарбонизиране. Италия планира да затвори въглищните си централи едва до 2038 г., докато Нидерландия се сблъсква със забавяне при изграждането на ветропаркове, което застрашава целите за 2030 г.
„Защитата на човешкия живот и икономиките от екстремни горещини започва с много по-бързо отказване от изкопаемите горива“, заключава Стийл, призовавайки за повече инвестиции в устойчивост срещу климатичните бедствия като пожари, суши и наводнения.
