Тревожна статистика: Всеки седми млад българин извън пазара на труда и образованието през 2025 г.
Последните анализи на статистическата служба на Европейския съюз – „Евростат“, очертават картина на сериозни предизвикателства пред младите хора в Европа. През 2025 г. средният дял на младежите на възраст между 15 и 29 години, които нито работят, нито учат или преминават професионално обучение (известни като NEET група), е 11%. Въпреки че това е лек спад спрямо отчетените 11,1% през 2024 г. и значително подобрение спрямо 15,2% през 2015 г., ЕС все още има работа, за да постигне заложената цел от 9% до 2030 г. в рамките на Европейския стълб на социалните права.
Разлики в поколенията и тенденции при възрастовите групи
Проблемът засяга различните възрастови групи по специфичен начин. Най-нисък е делът на незаетите младежи сред най-малките (15-19 години) – едва 5,3%. Ситуацията обаче се влошава с навлизането в активна възраст:
- Възрастова група 20-24 години: 12,8%
- Възрастова група 25-29 години: 14,7%
Къде е България в европейската класация?
За съжаление, България показва високи нива по този показател. През 2025 г. страната ни заема второ място в ЕС с 13,8% младежи, които нито учат, нито работят. Преди нас е единствено Румъния с 19,2%, докато след България се нарежда Гърция с 13,6%.
Въпреки притеснителното второ място, данните показват положителна динамика в дългосрочен план. През 2015 г. процентът у нас е бил 22,2%. За сравнение, през 2024 г. България отчете 12,7% NEET младежи, което ни поставяше на шеста позиция, но сегашният ръст до 13,8% показва необходимост от по-активни политики за интеграция на младите хора.
Позитивни примери в ЕС
Най-добри резултати през 2025 г. показват Нидерландия (5,3%), Швеция (5,9%) и Словения (7,6%). В периода 2015–2025 г. общо 22 от 27 държави членки успяха да намалят броя на NEET младежите. Най-впечатляващ прогрес отбелязват Италия (-12,4 процентни пункта), Гърция (-10,5 пр. п.) и Хърватия (-9 пр. п.).
