Защо маслодайната роза все още няма европейска защита? Земеделският министър с решителни мерки
Българското розопроизводство е на прага на историческа промяна. Земеделският министър Пламен Абровски обяви по време на посещение в Стара Загора, че страната ни ще поиска специален защитен статут и целево европейско финансиране за маслодайната роза. Целта е този емблематичен за България поминък да получи защитен механизъм, аналогичен на този, който ЕС прилага за памука.
Закъсняла инициатива за традиционния български поминък
Министър Абровски не скри недоумението си от факта, че от присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. досега не са предприети конкретни действия за осигуряване на европейска защита на маслодайната роза. Въпреки че тя е важен символ на страната ни, през последните три програмни периода въпросът остава извън фокуса на европейските регламенти.
Механизъм по модела на памука
Идеята на земеделското министерство е маслодайната роза да бъде официално включена в европейските регламенти през следващия програмен период. Основният аргумент е уникалността на културата – България е единствената държава в ЕС, която отглежда маслодайна роза в промишлени мащаби.
„Имаме идея – по начина, по който памукът е записан в европейските регламенти, така да бъде записана и маслодайната роза. Факт е, че от целия Европейски съюз, тя се отглежда само в България“, подчерта министър Абровски.
Според предложената схема, розата трябва да разполага с:
- Обособен отделен бюджет;
- Специфични защитени хектари;
- Механизъм за директно подпомагане.
Решителни стъпки за бъдещето на сектора
Министърът бе категоричен, че ведомството ще направи всичко възможно тази инициатива да бъде реализирана, въпреки сериозното закъснение. С въвеждането на такъв механизъм българските производители ще получат нужната сигурност, която е от жизненоважно значение след поредица от трудни кампании за розопроизводството в региона.
Оптимизирането на подкрепата за сектора чрез европейските структури се разглежда като ключов фактор за запазването на българската традиция и конкурентоспособността на родните розови градини на международния пазар.
