Оцелял машинист за влаковия инцидент край Локорско: „Времето не лекува, споменът за загиналите момчета е пред очите ми“
Една година след тежката железопътна катастрофа край Локорско, при която два товарни влака се сблъскаха челно, оцелелият помощник-машинист Свилен Хумарски наруши мълчанието си. В емоционално интервю за bTV той разказа за кошмарните мигове, отнели живота на негови колеги, и сподели за трудностите, през които преминава в опит да се възстанови от преживяното.
Фаталният 15 януари 2025 г.
Инцидентът, станал на 15 януари 2025 година, завърши с две жертви и шестима ранени. Свилен Хумарски си спомня деня като рутинен. Влаковата композиция, превозваща над 1000 тона скрап, е потеглила от гара Кремиковци по нареждане на служител със заповеден диск. „Стрелките бяха за нас. Дадоха ни заповед за заминаване в посока гара Световрачене“, разказва той.
Непосредствено преди спирка Локорско, в завой, екипажът забелязва насрещно движещ се влак. „Машинистът направи всичко възможно да спре, но влакът беше твърде тежък и не успя да спре заради скоростта от около 50-52 км/ч“, обяснява Свилен. Следва сблъсък, който той описва като кратък, но опустошителен момент от 10-12 секунди, последван от взрив.
Борба за живот и последствия
След удара Свилен се събужда с тежки наранявания – счупени ребра, фрактури на крайниците и таза, докато локомотивът е в пламъци. „Виках имената на останалите, но никой не ми отговори. Молех се на Господ да са живи, но момчетата загинаха на място“, спомня си той. Днес оцелелият машинист се бори с последствията от травмата – тревожност, здравословни проблеми и спомени, които не избледняват.
Разследването продължава
Към момента Националната следствена служба все още води разследване по случая. По думите на Свилен Хумарски, отговорността трябва да се търси при ръководителя на движението и диспечера. Той твърди, че екипажът е изразил несъгласие с маршрута от товарния коловоз, но практиката на гарата е наложила потеглянето.
