Процедурата за свръхдефицит срещу България: Какво ни каза Европа и какво следва?
Европейската комисия (ЕК) официално предложи започването на процедура за свръхдефицит срещу България. Решението беше оповестено в рамките на пролетната икономическа прогноза от Европейския семестър, като основната причина е неспазването на критериите от Договора от Маастрихт, които изискват бюджетен дефицит до 3% от БВП.
Защо се стигна дотук?
Според данните на Комисията, бюджетният дефицит на страната е прогнозиран да нарасне значително през следващите години: 3,5% за 2025 г., 4,1% за 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. Въпреки че дефицитът за изминалата година беше отчетен като допустим заради дерогацията за разходи по отбрана, еврокомисарят по икономика Валдис Домбровскис заяви, че настоящият ръст не може да бъде оправдан единствено с тези разходи.
„Тази година свръхдефицитът не може да бъде обяснен с повишените разходи за отбрана. Затова ограничението за дефицит не е спазено“, коментира Домбровскис. Експертите на ЕК посочват, че основен фактор за негативната тенденция са значително повишените разходи за държавната администрация – както по отношение на щата, така и на заплатите.
Има ли риск за еврозоната?
На въпрос дали процедурата е пряко свързана с процеса по приемане на еврото, от Брюксел са категорични: „Не“. Оттам подчертават, че данните за България преди влизането в еврозоната се базират на резултатите от 2024 г., които вече са потвърдени от Евростат.
Какво предстои за България?
Следващите стъпки предвиждат становище от Икономическия и финансов комитет по предложението на Комисията. България разполага с до шест месеца, за да представи план за мерки, с които да ограничи дефицита си.
Сред препоръките, идващи от Брюксел, са:
- Оптимизиране на публичната администрация и съкращаване на щата;
- Засилена събираемост на данъците и борба със сивата икономика и корупцията;
- Времево ограничаване на мерките срещу енергийната криза;
- Максимално използване на възможностите за дерогация при разходите за отбрана.
Макар на теория държавите в процедура за свръхдефицит да подлежат на финансови санкции, досега такава крайна мярка не е била прилагана, въпреки че в момента 10 страни членки на ЕС се намират в подобна ситуация. Процесът може да продължи до четири години, като излизането от него зависи изцяло от усилията на българските институции за финансова консолидация.
